Мизерията, която цари в домовете за сираци, е в абсолютен противовес със спокойствието и уюта, от които се нуждае едно дете, за да расте в добро физическо и психическо здраве. Развалена храна,скъсани обувки и отсъствие на каквато и да било ласка – такъв е животът на момичетата и момчетата от социалните домове.
Случаите на насилие не са един и два. Децата са принудени да търпят бой, лишаване от храна и сексуални извращения. Повечето се страхуват да споделят травмиращите случки, защото биват заплашвани, но се намират и такива, които събират смелост и търсят спасение.
„Биеха ни за най-малкото. Веднъж брат ми открадна диня от близкия бостан,защото беше гладен. За наказание я вързаха на шията му и го накараха да обикаля около едно дърво. Заливаха се от смях, а той едва вървеше. После го пребиха и той оглуша, удряха го по главата“, разказва Гергана Сърбинска от София.
Сърбинска твърди, че извращенията в домовете не са от вчера. Имало ги е в изобилие и по социализма, само че медиите не ги огласявали. Тя признава, че възпитателите редовно си позволявали сексуални гаври с малолетните.
Лелките редовно крадели от храната и оставяли хлапетата гладни. В резултат на това те имали анорексичен вид и били готови да се сбият за коричка хляб. Често надзирателите давали на десетина деца един кренвирш и ги оставяли да се бият за него – като озверели от глад кучета.
Много от прозорците на сиропиталището били счупени и на тяхно място са поставяли картони. През зимата стаите били сковани от вледеняващ студ и децата редовно се тръшвали я от бронхит, я от пневмония. Поради липса на адекватни грижи, боледуванията често имали фатален край.
ВИЖ ВИДЕО:
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Е добре ! Как да се коментира такова заглавие?!Е тук е вече мястото на държавата,но като майка ,а не мащеха…
go6o Държавата не знам дали ти е ясно като понятие,но проблема на българите ни е точно това че не ни пука и от време на време се правим на луди.
Каквото и да стане държавата да оправи това,държава да даде,държавата да обезщети все това си мрънкаме нямаме смелост дори да го кажем просто си го мрънкаме един на друг.
Държавата сме всички и ако поне на малка част от нас ни пука какво става с тия деца в домовете,повярвай ми положението нямаше да е такова.Не ни пука на нас не го поставаме като въпрос пред който трябва и като цяла бездействаме.Преди много време сам се убедил вече че българите сме от най-бездействащите същества на земята.