Искал да изкорми игумена, местните се въоръжават с пушки и пищови, брадви и лопати!

Невероятната история на свирепия канибал Николай Георгов от странджанското с. Голямо Буково е в състояние да разтърси дори и хората с най – здрави нерви. Някога голямото, богато и красиво планинско селище сега е тотално западнало, а в него живеят под петдесет възрастни люде. Въпреки напредналата си възраст всички те са отлично снаряжени с всякакви средства за самозащита, защото до един треперят от мисълта, че могат да станат поредната порция в чинията на свирепия людоед.

Запознати с драматичните събития разкриват, че дори и най – старите баби държат под калъфките си наточени брави, а в чекмеджетата вместо кафе и леблебия, крият паралитични спрейове за самозащита. Някои от по – богатите дори успели да си закупят бойни огнестрелни оръжия, въпреки че част от тях никога през живота си не са стреляли на месо.

Истерията се дължи на техния съселянин – човекоядец, който наскоро загубил майка си и останал съвсем без надзор. Досега жената се държала и упражнявала строг контрол върху шизофреничния си син, всеки ден го карала да си пие хапчетата. Тя обаче наскоро си заминала от белия свят и оставила жителите на малкото селце да се справят сами с кръвника, собственоръчно изкормил, опържил и изял двама души.

Подвизите на единствения установен в България човекоядец се разнасят из целия регион от години, а кръволокът отдавна е познат като Странджанският Ханибал Лектър. Неговата история звучи ужасяващо за нежните уши, но е напълно истинска и изпълнена със зверско насилие.

Преди около осемнадесет години, Георгов ненадейно превърта и един след друг коли най – добрия си приятел, последван от тъщата. Без да бърза ги разфасова и корми като по учебник, след което прибира в хладилника си техните вътрешности. Черните дробове изяжда и … тръгва да търси нови жертви.

Канибалът разказва, че имал нареждане свише да корми, а неестествени гласове му казвали да убива, за да събира мъжки и женски сърца. След изяждането на двете си жертви, Николай е заловен от полицаите, но не показва никакво притеснение. Признава, че е тръгнал на лов за сърца и е напълно възможно, да е хапнал от тях. После допълва, че точел ножа си за още пет души, които също възнамерявал да изяде. По този начин щял да приключи работата по пентаграма на Дявола, който щял да го направи безсмъртен.

Когато униформените влизат в къщата му, пред очите им се разкрива ужасяваща гледка. Кухнята е залята с кръв, а в пълна с вода кофа са накиснати човешки сърца и дроб. Част от месото е сложено да не се разваля в хладилника, а друга порция вече е изпържена в поставен на печката тиган.

Въпреки доказаната му вина, людоедът не отива на съд, защото петорната експертиза на психиатрите показва категорично, че той е невменяем и има много тежка форма на шизофрения. Изпращат го в Ловеч, след още две години в Раднево. Не много след това го пускат на свобода и в селото отново се възцарява ужасът. Сега местните се страхуват най – много от момента, в който ще реши да не си пие лекарствата и тогава зверството му ще започне отново с пълна сила. Шизофреничните пристъпи се появявали на цикли от две до три години.

Последният от тях бил през 2009-а, когато канибалът влиза в местния хоремаг уж да пийне нещо. В един момент обаче вижда съселянина си Станислав Костадинов и озверява. Без да промълви дори една дума, той се хвърля върху него и с неистово зверство впива острите си зъби във врата му. Няколко по – смели мъже се хвърлят да го спасяват и жертвата се отървава само с отхапано парче месо и закани за убийство. По – късно се оказало, че Станислав предизвикал агресията на човекоядеца, след като не му платил полагащи му се надници като работник на строеж.

Виж видео:

http://www.youtube.com/watch?v=1Eda3jHzjxk

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: