Бойко Борисов, който напоследък обича да громи комунистите, които уж убили дядо му, беше член на БКП до началото на 92-ра година. Тогава в партията бяха останали само убедените комунисти. Всеки свободолюбив и демократично мислещ човек стоеше от другата страна на барикадата. Това че Борисов е бил комунист през 92-ра г. за нас слага край на идеологимеското му самоопределение. Бъдете сигурни, че е комунист и до днес. Самият той призна преди време, че е напуснал МВР, за да остане член на партията. Днес без срам говори срещу същата тази партия, което е една от най-неприемливите черти на неговия характер.
Но да обърнем внимание на кметовете на ГЕРБ, с които Борисов толкова се хвали. Значима част от тях, и то в големи градове, довчера са били представители на други политически сили.
Така например новоизбраният кмет на Варна Кирил Йорданов, издигнат от ГЕРБ на тези избори, изкара три мандата преди това като кмет на БСП. Гордостта на ГЕРБ в Бургас Димитър Николов, който получи за втори път подкрепата на избирателите, преди това бе областен шеф на СДС, както и общински съветник на „сините“ в морския град. Детелина Николова – гордостта на НДСВ в Добрич, днес отново е кметица, но този път от ГЕРБ.
Питаме тогава – какъв е приносът на ГЕРБ, че да се хвали с тези си победи.
Една от големите трагедии на българската демокрация е, че партиите, с малки изключения като БСП и ДПС, не могат да удържат своята идентичност. За това има различни причини, но две са основните – поведението на апарата и манталитетът на хората. Изглежда че българите не могат да бъдат упорити в отстояването на каузи. Поради тази причина те с лекота минават от партия в партия, което преведено на по-философски език означава, че те с лекота преминават от истина в истина… И поради тази причина те самите стават неистински. Партията е общност от хора, които изповядват едни и същи идеи и ценности. Както и възгледи за управлението на цялото общество. партия идва от латинската дума, която означава –

част от нещо. Всяка партия съдържа своята версия за истината, но не и цялата истина. Когато се сблъскат на идейно ниво, партиите се доказват чрез своята правота. Когато обаче хората в тях започнат да приемат чуждата истина за своя само защото конюктурата се е променила, демокрацията губи своя смисъл.
Или с други думи – партийния модел в България не функционира. Ние доброволно се отказахме от него, защото явно в страната ни няма хора с характер, които да се свързват помежду си, да създават общност и с общия си характер да преследват общи, но винаги големи цели.
Днес в България е това, което каже Бойко Борисов. Вчера беше онова, което казваха Доган и Станишев, онзи ден – Царят и Панаьотов, а преди 10 години – Иван Костов.
Ние не искаме да се научим на демократичен живот. А не искаме, защото нямаме вътрешна потребност и характер за това. Ето защо партиите наистина престават да имат значение. Но това не бива да радва онези, които са на власт днес. ГЕРБ попада в същата схема на разложение. Когато загубят парламентарните избори най-успешните им кметове просто ще се прехвърлят на страната на следващия печеливш. Това е безсмислена игра в затворен кръг, която за съжаление не води до видими и реални резултати. Тя не дава плодове. Хората, които я играят, мислят за оцеляването си, а не за управлението.
Поради тази причина от 20 години насам слушаме все за едни и същи проблеми във всеки предизборен дебат – мръсотията, бездомните кучета, безработицата, корупцията, дупките по улиците, натоварения трафик, липсата на канализация…
Повечето от тези теми са елементарни битови въпроси, които всяка администрация би трябвало да е решила още преди 15 години. Фактът, че повтаряме едно и също, а много често слушаме от едни и същи кандидати едни и същи предложения и обещания, давани през 4 години, потвърждава тази теза. Излиза, че почти никой не знае какво да прави с властта когато я получи и единственото нещо, което го занимава е да я задържи за по-дълго.
Ползата е очевидна – няма полза. България и нейната столица приличат много повече на територия, през която е минал ураган или е имало война в сравнение с всички останали съседи наоколо, че дори и Сърбия, която тепърва започва преговори за влизане в ЕС.
Това е наш вътрешен проблем и никой няма да дойде да ни оправи, нито да го реши така, както сме свикнали да се надяваме, че ще стане. Видя се, че нито ГЕРБ, нито Бойко Борисов могат да ни оправят по начина, по който мнозина се надяваха това да стане. И ми се ще да вярвам, че товаа ще бъде последното политическо изкушение пред твърде незрялата ни демокрация. 20 години са достатъчен период заа да влезем в зрелостта!

Виж ежедневието на Бойко Борисов в 60 секунди! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: