
Китай предлага разширеният БРИКС да се превърне от политически формат в практически икономически и технологичен център на Глобалния юг – с по-тясно свързани пазари и производствени вериги, обща екосистема за изкуствен интелект, специални икономически зони, цифрова облачна платформа, „умни фабрики“ и обща система за подготовка на инженери.
В речта си на срещата на върха в Ню Делхи китайският президент Си Дзинпин заяви, че правилата в международните отношения трябва да се създават от всички държави, а не да се налагат от най-силните, и настоя за реформа на световната финансова архитектура, която да даде по-голяма тежест на развиващите се страни. Пекин ще поеме председателството на БРИКС през 2027 г. и очевидно възнамерява да използва следващата година, за да превърне идеята за „Голям БРИКС“ в конкретна икономическа инфраструктура.
Китайският президент Си Дзинпин представи в неделя в Ню Делхи една от най-конкретните досега програми за икономическо и технологично задълбочаване на сътрудничеството в БРИКС.
В изказване, озаглавено „Укрепване на основите на сътрудничеството в БРИКС и увеличаване на силата на Глобалния юг“, Си очерта пет китайски инициативи, които обхващат изкуствения интелект, търговията и инвестициите, цифровата икономика, индустриалното производство и подготовката на технологични кадри.
Посланието на Пекин е, че разширяването на БРИКС само по себе си вече не е достатъчно. Следващата стъпка трябва да бъде икономиките на членовете и партньорите му да започнат да функционират като все по-тясно свързано пространство за производство, инвестиции, технологии и търговия.
Ройтерс определя тази концепция като опит на Китай да превърне т.нар. „Голям БРИКС“ в практическа платформа за развитието на Глобалния юг и едновременно с това да увеличи тежестта на обединението в световната икономика и международната политика.
Си: Международните правила трябва да се пишат от всички държави
Си Дзинпин започна речта си не с икономическите предложения, а с политическата рамка, в която Китай вижда развитието на БРИКС.
Според него колективният възход на Глобалния юг вече се е превърнал в една от движещите сили на многополюсния свят, но този процес протича на фона на нестабилна международна среда, конфликти и нарастващи рискове.
Китайският президент използва образно сравнение: свят без правила прилича на кръстовище без светофари, където хаосът е неизбежен. Но според него също толкова важно е кой създава тези правила.
Си настоя международните норми да не бъдат определяни едностранно от най-силните държави, а да се създават с участието на всички. Той отхвърли принципа, според който силата дава право, и призова международното право да се прилага еднакво, без двойни стандарти.
Според него държавите от Глобалния юг трябва да защитават суверенното равенство, ненамесата във вътрешните работи и мирното уреждане на споровете независимо от размера, военната сила или богатството на отделните страни.
Китай иска реформа на световната финансова архитектура
Икономическото измерение на тази концепция е реформа на институциите, които управляват световната търговия и финанси.
Си настоя за запазване на централната роля на ООН, за промени в Световната търговска организация и за увеличаване на влиянието на развиващите се икономики в международните финансови институции.
„Международната финансова архитектура трябва да бъде реформирана и усъвършенствана“, заяви китайският президент, като свърза този процес с необходимостта развиващите се страни да получат по-голямо представителство и по-силен глас.
Той подчерта и значението на Новата банка за развитие на БРИКС, която според Пекин трябва да играе все по-важна роля във финансирането на проекти в страните от Глобалния юг.
Тази позиция се вписва в общата линия на срещата в Ню Делхи. В приетата декларация БРИКС се обяви срещу едностранните санкции и икономическите принудителни мерки, които не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН, както и срещу нарастващите тарифни и нетарифни ограничения в международната търговия. Обединението подкрепи и по-широкото използване на национални валути и развитието на трансгранични платежни системи.
„Голям БРИКС“ като огромен интегриран пазар
Най-важната икономическа теза в речта на Си беше необходимостта от създаване на голям интегриран пазармежду страните от БРИКС и техните партньори.
Според китайския президент държавите трябва да пазят стабилността на производствените вериги и веригите за доставки, да създават инкубатори за иновации, да модернизират традиционните производства и едновременно с това да развиват нови и бъдещи индустрии.
Това е съществена промяна в логиката на БРИКС. Вместо обединението да бъде предимно форум, на който политическите лидери координират позиции, китайската визия предполага постепенно изграждане на реална обща икономическа среда.
Ройтерс отбелязва, че Пекин поставя особен акцент върху стабилните индустриални вериги, свързването на пазарите и практическото икономическо сътрудничество между разширяващия се кръг държави около БРИКС.
Първата инициатива: собствена екосистема за изкуствен интелект на БРИКС
Първото от петте предложения на Си е създаването на отворена и приобщаваща екосистема за изкуствен интелект на БРИКС.
Китай предлага да бъде сред инициаторите на общност за отворен код в областта на изкуствения интелект. Предвиждат се сътрудничество при разработването и използването на големи езикови модели, специализирани семинари и обучения, както и изграждането на обща отворена среда за изкуствен интелект.
Идеята е особено важна на фона на глобалната технологична конкуренция, при която достъпът до изчислителна мощ, данни, чипове и водещи модели за изкуствен интелект все повече се превръща не само в икономически, но и в стратегически въпрос.
Си едновременно с това призова за изработване на международна рамка за управление на изкуствения интелект чрез консенсус, така че технологията да работи в полза на развитието, а не да задълбочава разделението между държавите.
Втората инициатива: партньорство между специалните икономически зони
Втората китайска идея е създаването на партньорство между специалните икономически зони на държавите от БРИКС.
Предложението предвижда държавите да координират по-тясно икономическите си политики, да изградят общ „интелигентен портал“ и чрез специалните икономически зони да улесняват инвестициите, производството и търговията.
Пекин ще организира през следващата година и Форум на БРИКС за търговията с услуги, обяви Си.
Това показва, че китайската концепция не се ограничава до класическата търговия със суровини и промишлени стоки, а се насочва и към секторите с висока добавена стойност – цифрови услуги, финанси, технологии, логистика и професионални услуги.
Третата инициатива: обща цифрова облачна платформа
Китай предлага и създаването на облачна платформа за цифровата екосистема на БРИКС.
Тя трябва да бъде съчетана с обучение по цифрови умения, технологичен обмен и по-тясно свързване между индустриите в отделните страни.
Ако подобен проект бъде реализиран в значителен мащаб, той би дал на БРИКС не просто политически форум за разговори по въпросите на цифровата икономика, а собствена инфраструктура за технологично сътрудничество.
Това допълва и руските предложения за собствена платежна, разплащателна и депозитарна инфраструктура на БРИКС, представени от Владимир Путин на същата среща.
Така китайската и руската визия в много отношения се допълват: Москва поставя ударението върху финансовата инфраструктура, разплащанията и инвестициите, докато Пекин акцентира върху производственото, цифровото и технологичното свързване.
Четвъртата инициатива: Китай предлага помощ за „умни фабрики“
Четвъртото предложение засяга промишлеността.
Китай заяви готовност да помага на останалите страни от БРИКС при изграждането на „умни фабрики“, както и при разработването на общи стандарти и норми за новото индустриално производство.
Това е пряко свързано с автоматизацията, роботизацията, изкуствения интелект и т.нар. индустрия 4.0.
На практика Пекин предлага част от технологичния и индустриалния опит, натрупан в огромната китайска производствена система, да се превърне в основа за по-широка индустриална кооперация в рамките на БРИКС.
Целта, формулирана от Си, е ускоряване на трансформацията и модернизацията на производството в страните от обединението.
Петата инициатива: общ съюз за подготовка на инженери
Последната от петте инициативи е насочена към кадрите.
Китай предлага да бъде създаден съюз на БРИКС за подготовка на инженери, който да позволява съвместно обучение и взаимно признаване на професионалните стандарти и квалификации.
Пекин възнамерява да стартира и програма за младежки обмен в областта на науката, технологиите и иновациите.
Това е съществен елемент от цялата китайска концепция: общият икономически и технологичен пазар няма как да бъде изграден само чрез капитал и инфраструктура. За него са необходими и общи стандарти, квалификации и движение на специалисти между отделните икономики.
Китай вече премахна митата за 53 африкански държави
В речта си Си посочи и конкретен пример за икономическото отваряне на Китай към Глобалния юг.
По думите му Пекин вече е предоставил нулеви мита за вноса от всички 53 африкански държави, които поддържат дипломатически отношения с Китай.
Китайският президент заяви, че страната му ще продължи едностранно да отваря своя пазар и да споделя възможностите, създавани от китайското икономическо развитие.
Той посочи също, че през петте години от началото на китайската Глобална инициатива за развитие са реализирани над 2000 проекта съвместно с други държави, а обучение са получили над 200 000 специалисти от повече от 120 страни.
Моди: Решенията на БРИКС трябва да бъдат достъпни за целия Глобален юг
Китайската инициатива не остана изолирана от общата линия на срещата.
Индийският премиер Нарендра Моди заяви, че решенията, разработвани в БРИКС, не трябва да бъдат ограничени само до страните членки, а трябва да могат да бъдат използвани и от останалите държави от Глобалния юг.
Моди предупреди, че геополитическите конфликти, прекъсването на веригите за доставки, климатичните бедствия и дори „превръщането на технологиите и критичните минерали в оръжие“ вече заплашват глобалното развитие.
Индийският премиер определи БРИКС не просто като група от държави, а като „екосистема от решения“, и призова приетите договорености да преминат от декларации към конкретни действия в определени срокове.
Путин: БРИКС се превръща в двигател на нов многополюсен ред
Руската концепция, представена от Владимир Путин в Ню Делхи, следва същата посока, макар да поставя акцента върху финансовата инфраструктура.
Путин определи БРИКС като мощна движеща сила за изграждането на по-справедлив многополюсен световен ред и призова страните да съчетаят конкурентните предимства на своите икономики.
Русия предлага собствена платежна и разплащателно-депозитарна инфраструктура, зърнена борса, презастрахователен механизъм и нова инвестиционна платформа на БРИКС.
Така на срещата в Ню Делхи постепенно се очертава общата картина: Китай предлага производствената и технологичната инфраструктура, Русия настоява за собствен финансов контур, а Индия се стреми създаваните механизми да бъдат отворени за по-широкия Глобален юг.
От форум към паралелна икономическа инфраструктура
Ако предложенията бъдат реализирани, „Големият БРИКС“ би изглеждал много различно от първоначалния формат, създаден преди две десетилетия.
Той би разполагал със собствени механизми за трансгранични разплащания, финансова институция за развитие, инвестиционни инструменти, свързани специални икономически зони, цифрова инфраструктура, общи проекти за изкуствен интелект, индустриални стандарти, програми за подготовка на инженери и постепенно интегриран пазар.
Именно тук е същината на китайското предложение от Ню Делхи: разширяването на БРИКС да не бъде само географско и политическо, а икономическо и институционално.
Пекин ще поеме следващото председателство на обединението. Това означава, че представените от Си пет инициативи вероятно ще бъдат сред основните теми през 2027 г., когато Китай ще бъде домакин и на следващата среща на върха.
След две десетилетия на разширяване и политическа координация БРИКС започва да поставя много по-амбициозен въпрос: дали икономическата тежест на Глобалния юг може да бъде превърната в собствена система от пазари, технологии, финанси и институции.







