В телевизионно предаване наскоро чух, че само публицисти и журналисти се занимавали с делото на Стефан Стамболов, а академични изследвания нямало. Да напомня, че са издадени досега 15 тома от епистоларното наследство на Стамболов. Той, Стамболов, беше мъчен за употреба политик, пренебрегван и преди 9 септември. А сега се опитват да внушават, че е бил велик, но комунистите са го забранявали. А цялата работа е, че днес неолибералите го използват като опорна точка в изпълнение на поръчаната отвън русофобия. Стамболов обаче е бил ситуационен русофоб, той не е бил русофоб по идейни съображения.
Интересно е, че неговото съзидателно отношение към българската държавност, което никой не е отричал, не се лансира. Нашироко се обяснява, че той е бил против Русия, а не например, че е създал Висшето училище, което след това става университет. Много от съветските възпитаници, които са били на „учоба“ във великата съветска страна, днес по конюнктурни съображения плюят за щяло и не щяло по Русия. Има дори умопомрачителни истории – че Левски е бил обесен заради руснаците. Очаквам всеки момент да се появи теза, че баташкото клане е извършено от руските казаци.
Друг е въпросът, че на гроба на Стамболов студенти са играли вихрено хоро – до такава степен народът го е мразел. Според мен тази стамболомания и русофобия е генерирана от гузна съвест. Къде бяхте, милички мои, да напишете един добър ред за Стамболов преди 1989 г.? Основното в Стамболов не е това, че е мразел Русия, а това, че доизгражда институционните темели на българската държава, които вече са положени при временното руско управление. Нека не забравяме, че БНБ, Българската академия на науките, първата библиотека в София се създават по време на това руско управление, което днес русофобите наричат окупация.
Тази реакция обаче е планирана. Тя е заради това, че през последните години в България с бързи темпове се завръща русофилството. Преди то ни бе натрапвано – имаше дори такъв израз: „Този филм хубав ли е или е съветски“, поради което ние не гледахме и прекрасните съветски филми. Сега става точно обратното – натрапват ни, че всичко руско е лошо. Това е част от нашата обща хамелеонска мания – от крайно обичащи Съветския съюз сега ни превръщат в крайно мразещи Русия. Това говори много за нашия характер в световната политика. И даже тези, които в момента ни използват срещу Русия, дискретно ни мразят, защото знаят, че сме русофили на генетично ниво.
През 2020 г. президентът Радев беше в Украйна и каза, че Украйна ни била помагала в ХV век. В ХV век има толкова Украйна, колкото има и Месопотамия. Това пак е част от нашето безсмъртно хамелеонско поведение. Около 80 на сто от българите симпатизират на Русия и той точно затова го прави – като контрамярка, макар да знае, че това няма да хване корени. Когато позиционира България на световната политическа карта там, където тя не е всъщност, той е добре да препрочете разказа „Негостолюбиво село“ на Вазов, за да помни как хората у нас приемат руснаците.
Така се прави не за първи път в българската история. Нима по времето на Първата световна война сме били позиционирани по-близо до Австро-Унгария и Германия, отколкото до страни като Русия, Румъния и Сърбия, които в различна степен са допринесли за Освобождението ни?
Днешните русофоби повтарят, че Русия е агресор, понеже си върнала Крим и Донбас. Без да си дават сметка, че добре се вижда къде са базите на САЩ по световната карта и липсата на бази на Русия. По същата логика и Априлското въстание е агресия, и Съединението на България е агресия, Балканската война, започнала по наша инициатива, също е агресия. Но когато Александър ІІ получава жалостивото писмо на екзарх Антим, той не слага резолюция „Покорить Болгарию“, а слага резолюция „Освободить Болгарию“.
Тези приказки, че са ни освободили, за да ни заробват, са смешни, не виждам как са ни заробили, като след това няма сериозен конфликт, в който България да не е била на антируски позиции.
Днешната брутална и примитивна русофобия прогресивно създава все нови и нови русофили. Аз познавам много хора, които преди това бяха критични към Русия, но днес като реакция на крайности имат точно обратното мнение и поведение. Един културолог в някакво предаване изрече, че през 1885 г. Русия станала най-голям враг на България. Репликирах го, че след това паметниците на Шипка, Шейново, Плевен – паметниците, с които е осеяна цяла България, вероятно ги е платил Коминтернът. Надявам се да е разбрал иронията ми.
Ние не можем да се държим така с руснаците, дори само заради това, че като погледнем картата, виждаме колко далеч е Америка и колко е близо Русия. А ако се отнасяме към Русия по този парвенюшки начин, ние отричаме собственото си Възраждане. Ние казваме, че сме дали на руснаците писменост така, сякаш ако не бяха българите, Чехов, Достоевски и Чайковски нямаше да могат да се подписват. Не можеш да обявиш за враг народ, който идва тук да пролива кръв и да те освободи и след него се появява държава България. Не можеш да наречеш чужд народ този, който казва „мамо“, „хляб“ и „любов“ по същия начин, по който го казваш и ти.
Професор д.и.н. Андрей Пантев – историк, дългогодишен преподавател в СУ „Кл. Охридски“. Преподавал е балканска история в САЩ. Депутат в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание.
