В българският академичен живот името на проф. Александър Теодоров – Балан е доста популярно. Всеки студент филолог знае, че първият ректор на Софийския университет е направил много за нашия език.

Крайните му идеи за съхраняване чистотата на българския език са му донесли присмех, и цяла торба с вицове, които предишните поколения разказваха за професора. А той доживя до стотната си годишнина през 1959 г.  И днес езиковедите у нас никога не забравят, че Александър Балан е създал десетки думи: верска, възглед, гледище, дейност, заплаха, излет, изтъкна, летовище, общувам, предимство, предходни, поява, становище, съгласно и други.

Е, понякога стигал и до крайности – искал българите да казват „драсни пални клечка“ вместо кибрит или пък „ритни топка“вместо футбол. Понеже професорът (станал по-късно академик) за нищо на света не приемал чуждици да влизат в речта, някои писатели навремето го засипали с подигравки. В литературното наследство е останало смешно писмо, преписвано на Балан, което отправил към министъра на просвещението Иван Вазов, когато той решил да го пенсионира:

Господине Министре,

С душесмут окосъзрех  вестилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на личността ми от Висшето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злино горчиво в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни и матерни мръснославия. Защото ако ме олицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, сърцемлад и в прекрасно яколетия……

С настоящето си буквописно заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а в бъдновремие да ме оставите за трудотворна занимавка…..

Някои изследователи твърдят, че в писмото с Александър Балан се е изгаврил поетът Кирил Христов, който не цепел басма на университетските преподаватели. Други пък смятат, че шега за сметка на професора си е направил Христо Смирненски, който под псевдонима Ведбал през 1917г. публикувал пародийното стихотворение „Баланиада“.

В общи линии  Балан често бил взиман за мезе – както днес вездесъщият проф. Вучков. Животът на професор Балан обаче съвсем не бил сладка приказка. Той се оженил за французойката Жули Гресо, която му родила седем деца.Четири от тях починали, а съпругата години наред боледувала от тежка туберколоза. Останали живи само тримата млади Балан – синовете Милко, Владимир и Станислав. Най- големият от тях тръгнал по пътя на баща си и стана преподавател в Медицинския факултет на университета.

Проф. Милко Балан участвал и в Балканската война и доживял до 85 години. Владимир Балан бил авиоинженер, директор на бюрото на „Луфт-хазба“ в България. По време на войната работел в самолетната фабрика в Скопие. Когато дошъл 9 септември 1944г., Владимир изчезнал мистериозно завинаги – разказват, че преди това разобличил в корупция своите шефове. Старият академик понесъл мъжки загубата на петото си дете.

2 част от биографията „Изумителния живот на акад. Александър Балан виж ТУК:

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: