Граф Дракула участвал с войските си в християнска армия, която атакувала османските окупатори на българска територия около 1444 година. Тогава  полско-унгарският крал Владислав ІІІ Варненчик и трансилванският воевода и държавник Янош Хуянди, повели кръстоносен поход срещу фесовете, след благословията на римския папа Евгени IV. Двамата застанали начело на 20 000 въоръжени до зъби конници и над 2 000 бойни коли.

През есента християнската армия преминала река Дунав при Оршова. Първо превзели Кладово, след което атакували Бдин (Видин) и леко-полеко стигнали до пределите на Никопол. Там към тях се присъединил кръвопиецът Дракула, който предвождал около 4 000 души лека кавалерия, която се отличавала с особена пъргавина. След като двете армии се събрали, румънците образували авангарда, следвани от унгарската армия, а след тях се придвижвала основната армия. По пътя се присъединявали и групи въоръжени българи.

Християнската армия превзела Свищов, след което се насочили към Разград и Нови пазар. Приблизително два месеца след началото на освободителния поход, кръстоносците достигнали околностите на Варна. Предупредени за надвисналата опасност, на същото място пристигнала и войска от 100 000 души, която била под непосредствената команда на султана Мурад ІІ.

Двете армии не могли да дочакат изгрева и се счепкали още по тъмно. При първия удар част от християнската армия поддала на натиска, но маджарите и хората на воеводата Янош намерили сили и тръгнали в атака. Подкрепени от вампирите на Дракула, те разбиват част от отоманите.

Леката кавалерия на граф Дракула го ударила на грабеж и успява да оплячкоса шатрите на турците. Зашеметен от първия успех, крал Владислав ІІІ се юрнал да громи еничарския корпус. Конят му обаче бил ранен по време на битката, след което кралят паднал на земята.  Тогава еничарин се спуснал и отрязал главата му. Това сложило край на похода, който можел да доведе до Освобождението на България много по-рано.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: