
Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
Преговорите на 10–11 ноември в Абу Даби показаха нагледно ролята и мястото на Европа в преговорите за мирно уреждане на украинския конфликт. Те бяха предмет на разговора и на 12 ноември, когато руският президент прие пратениците на президента Тръмп в Сенатския дворец в Кремъл. Според западни медии, в частност и според сайта „Sonar21“ на бившия сътрудник на ЦРУ Лари Джонсън, Джарет Кушнър и Стив Уитков са приети в разкошната зала доста хладно. Признак за това е празната маса на срещата – на нея няма абсолютно нищо, дори и вода, което никога досега не се е случвало. Пратениците са разтревожени, че Русия няма да обсъжда въпросите за прекратяване на огъня и териториалния проблем, и в хода на двучасовата среща опасенията им се потвърждават – президентът Путин я провежда така, както той е решил, а не както са замислили пратениците на Тръмп.
Още в началото президентът Путин посочва, че за Русия по-важни са хората и затова предлага нова хуманитарна мисия в град Константиновка. Киев твърди, че го контролира, но се отказа от такава мисия и с това доказа обратното. Този подход на президента Путин означава, че териториалният въпрос е решен и не подлежи на обсъждане. Той подчертава, че евентуалното въвеждане на европейски войски в Украйна е крайно неприемливо и те ще бъдат законна цел. Представителите на САЩ поставят въпроса за участие на Европа в преговорите. Те потвърждават, че с нея обсъждат създаване на „нова архитектура за сигурност на континента“. Джералд Кушнер допълва, че целта на срещата е да се получи съгласие на Русия за участие на европейците в бъдещите преговори. Констатирано е, че Европа може да има място на преговорите, но не е посочено, че Русия е дала съгласие за участието ѝ в тях. За сметка на това ясно е заявено, че Европа/НАТО не могат да дислоцират свои войски в Украйна.
Москва връща на масата предложенията от 2021 г.
Според „Axios“ американците са предложили Русия да изложи своите условия за нова европейска архитектура за сигурност в светлината на нейните предложения от декември 2021 г., но с отчитане на настъпилите промени. Това е ирония на съдбата – преди четири и половина години САЩ и НАТО отхвърлиха предложените им проектодоговори, а днес предлагат на Русия да се върнат към тях като база за обсъждане. Според „New York Times“ президентът Путин рязко втвърдява тона, добавяйки към проектодоговорите от декември 2021 г. три нови условия – прекратяване на каквато и да е западна военнотехническа помощ за Украйна, забрана на Украйна да участва в отбранителната политика на ЕС и ядреният щит на Франция и Обединеното кралство да не се разпростира на други страни.
Регулирането на украинския конфликт се свързва със създаване на нова архитектура за европейска сигурност. Според официалния говорител Дмитрий Песков, ако „с Европа не може да се договори нова архитектура за европейска сигурност, Русия сама ще разреши украинския конфликт“. Това означава, че Русия поставя два ясни варианта за постигане на мир – след пълна победа на Русия или след създаване на система за европейска сигурност. Пратениците са посъветвани да предадат това на европейските си партньори в Дъблин, които трябва да изберат едно от двете условия за постигане на мир на континента.
Дъблин определя кой да преговаря от името на Европа
На 12 и 13 ноември в Дъблин се провежда среща на Европейската политическа общност, на която е приета декларация, подписана от 39 от участвалите 47 страни. В нея е потвърдена „подкрепата за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в рамките на нейните международно признати граници“, т.е. на тези от 1991 г. При това „пътят към мира в Украйна трябва да бъде решен заедно с Украйна и че всеки въпрос, засягащ европейската сигурност, трябва да бъде решен заедно с европейците“. Правилно, така трябва да бъде, и Украйна вече участва в преговорите. За да участва, Европа трябва да реши два въпроса – каква цел трябва да постигне и кой ще я отстоява на преговорите. Целта, ако се съди по приетата политическа декларация, е възстановяване на украинската територия и постигане на европейска сигурност. За постигането ѝ е решено преговорите да се водят от група, формирана от представители на Франция, Обединеното кралство, Германия, Италия, Полша и Европейския съюз.
Санкции, войски и риск от пряк сблъсък
Европа е силно ангажирана с конфликта, поради което засега участието ѝ е неприемливо за Русия по две причини – несъобразяване с реалностите на бойното поле и желанието да се дислоцират европейски войски в Украйна след завършване на конфликта. Приетата декларация показва, че Европа не се е съобразила с руските условия и следователно конфликтът ще продължи. Докога той ще продължава, трябва да отговори самата Европа. Всъщност тя отговори – определи група за преговори и започна подготовка на нови санкции. Отговорът ѝ може да се обясни по няколко начина, но нито един от тях не означава сериозно намерение за разрешаване на конфликта. Както и стремежът ѝ да разположи войски на „Коалицията на желаещите“ в Украйна. Всъщност това са поредни опити да се повишава напрежението и да се провалят каквито и да са мирни преговори. Тази европейска политика е позната още от 2015 г. с неизпълнение на Минските споразумения, потвърдена с наложеното на Украйна денонсиране на парафираните истанбулски договорености през 2022 г. и нереализиране на постигнатото в Анкоридж през 2025 г. На Европа не ѝ трябва мир поне още две години, когато по всяка вероятност републиканецът Тръмп ще бъде сменен с демократ и САЩ отново могат пряко да се намесят в конфликта. Днес те пряко предават само разузнавателна информация и позволяват използване на нискоорбиталната космическа свързочна система „Старлинк“ и отчасти на военния ѝ вариант „Старшилд“, а снабдяването с оръжие става чрез закупуването му от ЕС и предаване на Украйна. Към 2030 г. новият президент на САЩ може да започне пряко доставяне на въоръжение, а към това време НАТО/Европа предполагат, че ще бъдат готови за война с Русия. Заедно с това те не изоставят идеята, че под ударите на десетките хиляди санкции и нанасяни поражения на промишлени обекти и инфраструктура на Русия може да се нанесе стратегическо поражение и тя да се разпадне. Това за тях би било постигната мечта, т.е. стратегическа победа и заграбване на руските природни ресурси. Само че Москва има друго разбиране по въпроса за война с Русия към 2030 г. Според президента Путин Русия няма да чака завършване на нейната подготовка и е готова да започне война с нея веднага. Следователно, ако Европа продължава да проваля мирните преговори чрез разгаряне на украинския конфликт, войната с нея става неизбежна. В тази обстановка много правилна позиция заема нашето държавно ръководство, което настоява за дипломатическо уреждане на конфликта и недопускане на нова европейска война.
Военният потенциал на Русия
При планиране на своята политика ръководните кръгове на неолибералите глобалисти от двете страни на Атлантика не отчитат няколко „малки“ подробности – първо, ядрения потенциал на Русия; второ, преобразените сектори на икономиката, свързани с осигуряване на войските; трето, преструктурираните въоръжени сили, способни да водят съвременна война с неконвенционални средства; четвърто, военнотехническите възможности, равни с тези на Запада и дори превъзхождащи ги. И още нещо. Не познават или не искат да знаят най-важното от народопсихологията на руския народ – тръгнеш ли с меч срещу него, отговорът ще бъде съкрушителен. Примерите сами говорят – нахлуването на шведите, европейската армия на Наполеон, походът на Хитлер.
През последната година и половина Русия непрекъснато демонстрира военнотехнологичните си възможности и бързо приспособяване към изискванията на съвременната война. Тя първа използва средства за радиоелектронна борба за неутрализиране на безпилотни летателни апарати, първа внедри управление на БЛА с оптическо влакно, с което направи безпредметни противниковите средства за РЕБ, едновременно със Запада започна внедряване на изкуствен интелект в системата за управление и насочване на БЛА, първа комплектува БЛА с малки турбореактивни двигатели, повишили скоростта, височината и далечината на полета, с което направи безсмислени почти всички средства за ПВО на противника, първа премина към създаване и използване на крилати ракети с ниска стойност, с които наложи икономическо изтощаване на ЕС/НАТО.
Цената на ракетите и възможностите на противовъздушната отбрана
Ето само два примера. Преди половин година едни от основните ударни средства с голям обсег бяха скъпите крилати и балистични ракети. Борбата с тях се водеше основно с още по-скъпия зенитно-ракетен комплекс „Пейтриът“. Днес Русия разработи, серийно произвежда и използва крилати ракети „Филин“, „Дан-Т“ и „Бандерол“ с обсег около 500 км и стойност приблизително 250 хил. долара. Борбата с тях е възможна с „Пейтриът“, цената на чиято ракета е средно 4 млн. долара, и с ракетите на европейските комплекси ИРИС-Т и САМП/Т, цената на които съответно е около 600 хил. и 3 млн. евро. При това за гарантирано поражение често се използват по две ракети за една цел. Очевидна е икономическата неефективност на западните зенитни комплекси срещу посочените нови руски ударни средства, а това означава не само финансово изтощаване, но и невъзможност за своевременно подаване на необходимото количество на войските. Оттук и непрекъснатото искане на Украйна за все по-големи доставки на зенитни ракети и все по-трудното намиране на средства от ЕС за закупуването им. Вторият пример се отнася до разузнавателната информация, подавана от Пентагона на украинския Генерален щаб. Известно е, че руските стратегически и фронтови бомбардировачи се откриват още с излитането и се проследяват до рубежа за изстрелване на ракетите. След това се прогнозира траекторията на изстреляните ракети, данните се предават на украинската ПВО и така се осигурява време на зенитните комплекси за подготовка и отразяване на удара. Посочените нови руски ракети се изстрелват от вертолети, т.е. от армейската авиация, близо до фронта, и от мобилни земни пускови установки, поради което въздушното и космическото разузнаване на Пентагона не може да ги открие навреме и да предупреди украинската ПВО. Това означава неотвратими удари по определените обекти, което вече е ежедневна практика. Така в комбинация от БЛА с турбореактивен двигател, класически и хиперзвукови крилати и модернизирани маневриращи балистични ракети като „Искандер-1000“ и новите крилати ракети, прикривани от десетки БЛА – лъжливи цели, се унищожава промишлената, транспортната и пристанищната инфраструктура на Украйна.
Руските условия за мир
В Европа това вече е ясно и именно затова се демонстрира готовност за преговори, но не за постигане на мир, а за примирие и спиране на огъня, след което в Украйна да се настани войсковият контингент на „Коалицията на желаещите“. Само че становището на Москва е ясно – навлизането на каквито и да е натовски войски в Украйна означава нова европейска война. Преговори могат и сигурно ще се провеждат, но те няма да доведат до мир и създаване на архитектура за еднаква сигурност на всички страни от континента до момента, в който проксиучастниците в конфликта не се примирят с поражението си. За да излязат от него с поне приличен авторитет, те трябва да приемат неутрален статут на Украйна, отказ на страната от членство в НАТО и премахване на всякаква възможност за развръщане на военни бази на основните страни от Западна Европа не само на украинска територия, но и в близост до западната руска граница. Това са принципни руски условия, залегнали в предложените от Русия на САЩ и НАТО проектодоговори още през декември 2021 г. Заедно със сигурността на Русия те запазваха и териториалната цялост на Украйна, но високомерно бяха отхвърлени. Днес последствията за Украйна и Европа са очевидни и при липса на разум и реализъм те ще се задълбочават, а резултатите от евентуална европейска война ще върнат континента десетилетия назад.






