
Финландският президент Александър Стуб призова европейските лидери незабавно да влязат в преки преговори с Владимир Путин и да излязат пред него с обща позиция.
В интервю за „Файненшъл таймс“ Стуб определи като „безотговорно и опасно“ решението на Европа толкова дълго време да оставя преговорите с Москва на Вашингтон. Той заяви, че САЩ са взели решение да преговарят с Русия и Китай в Шънджън за модел от типа на Ялта, при който Европейския континент се разделя на сфери на влияние. „Трябва да сме реалисти. Без съгласието на Путин няма да има сделка. Путин е този, който взема решенията в Русия“, каза той. Президентът на Финландия заяви, че е било „безотговорно“ Европа да повери преговорите за Украйна и бъдещето на целия европейски континент на САЩ. Снимка: Виктор Домбровски/FT
Европейските лидери трябва незабавно да разговарят пряко с Владимир Путин, след като „безотговорно“ повериха преговорите с Русия на американска администрация, която имам данни, че е решила да раздели континента на сфери на влияние, предупреди президентът на Финландия.
Александър Стуб, който разговаря по телефона с Путин миналия месец, заяви пред „Файненшъл таймс“, че на американските преговарящи трябва да се „отдаде дължимото“ за това, че подновиха буксуващите преговори между Москва и Киев и подкрепиха участието на Европа в бъдещите преговори.
„Прекалено дълго оставяхме на други да водят диалога с Русия от името на Европа и това решение се оказа безотговорно“, казва Стуб в интервюто. „Сега, когато имаме рамка… е наложително европейските лидери да започнат преки преговори с Путин, без разногласия помежду им, с едно и също послание и общи тези.“
Финландският лидер каза, че Европа е на кръстопът. Има голяма опасност да се повтори Ялтенското споразумение от 1945 г., което остави Централна и Източна Европа в съветската орбита. Затова ние трябва да настояваме да се повтори опитът от Хелзинкските споразумения от 1975 г., които смекчиха напрежението между Изтока и Запада и насърчиха зачитането на националния суверенитет, териториалната цялост и правата на човека.
На въпрос дали САЩ в крайна сметка ще престъпят към изпълнението на сценария от Ялта, Стуб отговори, че „се надява да не го направят“.
Владимир Путин се среща с Джаред Къшнър (вдясно), зет на президента Доналд Тръмп, и със специалния пратеник на САЩ Стив Уиткоф в Кремъл миналата седмица. © Sputnik/Вячеслав Прокофиев/Reuters
„Не знаем накъде ще се насочат САЩ сега. Зная, че в момента те клонят повече към сценарият на Ялта, но нашата цел в тези преговори трябва да е в хода на преговорите те да се насочат повече към сценария на Хелзинки“, каза той. „Това означава, че ние трябва да водим активен диалог както със САЩ, така и с Русия“.
Стуб каза, че Путин е „готов да разговаря с Европа“, макар че континентът е „закъснял“ с подготовката си за такива разговори.
Лидерите на ЕС се договориха миналата седмица Европа да бъде представлявана в преговорите между Русия и Украйна от представители на Франция, Германия, Италия, Полша и Великобритания, както и на институциите на ЕС и на НАТО. Стуб и други лидери ще се срещнат във вторник в Берлин, за да продължат разговорите за това какво да съдържа евентуалната обща европейска позиция.
Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре разговаряха по телефона с Путин миналия месец. Някои техни колеги разкритикуваха разговора, тъй като двамата не са се консултирали предварително с тях. Стуб защити този контакт и каза, че той е бил решаващо звено в поредица от събития, довели до решението на Европа за състава на преговорния ѝ екип.
„Сега е много важно ние да определяме дневния ред. Първо, нужен ни е график. Второ, нужен ни е дневен ред“, каза Стуб. Той предложи шест теми за преговорите. Първите пет са гаранциите за сигурността на Украйна, териториалният въпрос, просперитетът на страната след конфликта, мерките за изграждане на доверие и прекратяването на огъня. След тях според него трябва да се обсъди въпросът „Каква сигурност ще имаме ние, европейците, в бъдеще?“.
Той обаче подчерта, че предложените преговори между съветниците по националната сигурност на петте европейски държави (Е5), ЕС и НАТО и представители на Русия, Украйна и САЩ ще се занимават само с въпросите на техническо равнище.
„Сделката ще бъде сключена от политическите лидери… Трябва да сме реалисти. Без съгласието на Путин няма да има сделка. Путин е този, който взема решенията в Русия“, каза Стуб.
Стуб отказа да коментира американското предложение към украинския президент Володимир Зеленски да отстъпи източния регион Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО.
„Няма да кажа абсолютно нищо по въпроса за украинската територия, защото това решение се взема единствено от президента Зеленски и украинския народ“, каза той и добави, че ще „работи за“ присъединяването на Киев към алианса. Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г. след десетилетия на неутралитет. Ускореното ѝ присъединяване се случи една година след началото на руското нахлуване в Украйна.
„Ще влезе ли Украйна в НАТО? Отговорът ми е, че не знам“, каза той. „Надявам се да влезе.“
Източник: „Файненшъл таймс“






