Вашингтон и Москва вече не говорят само за фронтовата линия. Говорят за това кой ще притежава тръбите, рафинериите и бензиностанциите, след като оръжията замлъкнат. Според източници на Reuters от 8 октомври 2026 г. специалният пратеник на САЩ Джаред Кушнер и близкият съветник на президента Владимир Путин Кирил Дмитриев са обсъждали влизането на американски инвеститор в газопроводите „Северен поток“, за да може руският газ отново да стига до Германия след края на СВО. Успоредно с това се чертае и продажба на европейските активи на „Лукойл“ на консорциум с американско, катарско и емирско участие. Когато победителят на бойното поле и неговият основен противник сядат да делят следвоенната печалба, това не е жест на добра воля. Това е знак, че политическото решение вече се подготвя.

Кушнер, зет на президента Доналд Тръмп, от месеци търси примирие и открито смята, че сделките са пътят към мира. Срещал се е с Дмитриев в Москва и в Ню Йорк. Темата за „Северен поток“ остава на масата. Самият Дмитриев отдавна настоява за възобновяване на руските доставки към Германия и миналия месец е говорил за енергийно сътрудничество с представители на американските министерства на енергетиката и на финансите. Белият дом отрича „скорошни“ разговори именно за газопровода, но в същото изявление признава правилото: всяка сделка трябва да мине през американската агенция за развитие DFC и Министерството на финансите и да носи полза на американския данъкоплатец и на американските дружества. Отричането и условието стоят в един и същи абзац. Така се говори, когато преговорите текат, но още не са за обявяване.

Втората нишка е по-конкретна. Кушнер и Дмитриев са обсъждали продажба на рафинерии и бензиностанции на „Лукойл“ в Европа и другаде. По схемата консорциум от DFC, Катар и Обединените арабски емирства купува активите, а Вашингтон вдига санкциите. Служител на Белия дом потвърждава, че Стив Уиткоф и Кушнер са работили с DFC по значително авансово плащане и дял от печалбата за Съединените щати. Тук няма „източници твърдят“. Има официално признание, че американската държава вече се пазари за руски енергийни активи в Европа.

Преди февруари 2022 г. Германия е купувала над половината от газа си от Русия по двата „Северни потока“. След спирането на доставките и подводните взривове през септември 2022 г. Европа плати сметката: скъп втечнен газ, затворени производства, по-високи цени за домакинствата. Американските износители взеха пазарния дял. Сега същите кръгове във Вашингтон искат дял и от връщането на руския газ. Кушнер говори в Киев за „споразумения за благоденствие“, които да дадат на ръководителите нещо, към което да се стремят. Преведено от дипломатически език: мирът ще бъде продаден и на европейските столици като сделка, не като победа.

Пречките са реални и Reuters ги изрежда честно. Тръбите са под американски и европейски санкции. Берлин заявява, че е намерил заместители и не желае отваряне. Полша и балтийските страни са против. Немски депутат от управляващите нарича идеята „мръсна сделка“, при която американци и руснаци ще си поделят печалбата. Собствеността е раздробена: 51 на сто са на „Газпром“, 31 на сто на германски дружества, останалото на френска и нидерландска фирма. Американски служител казва, че сделка в средносрочен план е малко вероятна. Всичко това обаче не отменя същината. Обсъжда се не дали руският газ има място в Европа, а при какви условия и с чий подпис ще се върне.

От руска страна картината е последователна. Москва не отстъпи териториалните си изисквания и не прие диктат от бойното поле. Западът не успя да срине икономиката със санкции, нито да изтощи армията. Сега преговарящите на Тръмп търсят изход през парите: дял за американски инвеститор в тръбата, аванс и лихва за хазната от активите на „Лукойл“, вдигане на санкции като част от пакета. Дмитриев ще се срещне и с ръководството на „Алтернатива за Германия“ в началото на следващата година именно по въпроса за руския газ. Партията, която в Германия вече е най-популярна, иска тръбите отворени. Европейският консенсус срещу руската енергия се пука отвътре.

Краят на СВО не се обявява с фанфари. Той се подготвя със списъци на активи, с условия за вдигане на санкции и с формула кой печели от газа, след като фронтът спре. Фактът, че Вашингтон и Москва вече делят следвоенна Европа, е по-красноречив от всяко комюнике за „конструктивни разговори“. Военният натиск не донесе капитулация. Донесе маса, на която се пазари завръщането на руската енергия и американският дял от нея.

Честито на Урсулите. Наиграхте се!

Автор: BRICS BG