Едва ли са много хората на този свят, които са изживели и една десета от моите премеждия. Няколко пъти умирах и се раждах. Научих се да се надсмивам на всяка смъртна опасност, защото иначе щях отдавна да съм рухнала психически и физически.
Животът на водещата Нана Гладуиш се преобръща на 180 градуса, когато чува най-страшната диагноза. Не съществува рецепта как трябва да реагира човек в подобни случаи. Някои се затварят в себе си, други живеят на бързи обороти с мисълта, че всеки нов ден може и да им е последен. Нана решава да се надсмее над болестта и да се държи с нея като с досаден познат.
„Понякога се улавям, че придавам почти човешки черти на рака. Разказвам как се е появил, как се е настанил в ежедневието ми и как искам да го разкарам от живота си. Но не се боя от него. Гледам го право в очите и отговарям на предизвикателството. В момента опитвам да помагам и на други жени в моето положение, които са склонни моментално да се затворят в плътни черупки. Не е срамно да си болен. Някак си трябва да свикнеш с любопитните погледи или с още по-лошото лепкаво съчувствие. Болният не бива да забравя, че никой насила не може да му отнеме нормалния начин на живот“, разгорещява се Нана.
Съдбата е на нейна страна и с помощта на силния си дух тя печели битката, поне засега. Последните й изследвания показват, че всичко е наред. Нана не изпада в сляпа еуфория, както преди това не се е оставила в хищните лапи на пълното отчаяние.
„Някои приятели ме засипват с хвалебствия колко съм била силна и как искали да имат моя дух. В интерес на истината животът ми даде необходимите качества да издържа на това изпитание. Ако се бях родила на друго място и ми се бяха случили други неща, сигурно сега щях да съм се предала“, категорична е водещата на „Съдебен спор“.
Тя започва да се бори, да се справя с проблемите, за да посрещне след това други.
„На 5-годишна възраст са ме поставили под пълна упойка, за да оперират очите ми. След това отново ме приспаха, за да направя аборт. Твърде тежко приех тази операция, но нищо не можеше да се направи за плода. Още в самото начало нещо се е объркало, започнало е патологично делене на клетките и така и не се появи сърдечна дейност. Преживях много тежко това изпитание. За последно заспах дълбоко, за да оперират лимфните ми възли във връзка със заболяването. Свикнала съм все да ми се случват гадни неща и може би заради това приех по-спокойно диагнозата рак. Реших, че това е просто поредното изпитание, през което трябва да премина, за да продължа напред“, разказва смелата телевизионерка, която дори намери сили да танцува в „Денсинг Старс“.
Пред свои приятели тя признава, че е имала някакво предчувствие за злото, което я дебне. Нана и преди е усещала, когато идва някаква беда, и дори се шегувала, че може да изкарва добри пари като гледачка.
„Прабаба ми по майчина линия е била много интересна жена. Сънувала е какво ще й се случи на следващия ден, познавала е бъдещето, въпреки, че никога открито не е парадирала с тези си способности. Нищо чудно да ми е предала част от своята дарба, защото съм твърде сензитивна към добро и лошо, което идва в живота ми. Да кажем, че не бях шокирана, когато ми откриха заболяването. Усещах, че нещо лошо ме дебне и по-късно лекарите просто потвърдиха моите опасения“, твърди Нана.
Първите дни, съвсем естествено, са най-тежки. Нана стоически издържа и дори е принудена да вдъхва кураж на съпруга си, който приема новината много по-тежко.
„С Джон тъкмо си бяхме купили нов дом и обмисляхме как да го обзаведем. След това небесата се сгромолясаха. Той не беше на себе си от мъка и трябваше по някакъв начин заедно да се измъкнем от дупката. Най-мъчно ми ставаше, когато си представях, че съдбата няма да ми даде възможност да видя как расте детето ми, как влиза в училище, после как посреща бала си. С подобни мисли и най-твърдата психика не може да се пребори“, просълзява се Нана.
Тя все пак намира начин да остави ужаса зад гърба си и сега планира да развие фондацията си, която да работи с жени, изпаднали в сериозна беда. Водещата споделя статистика, според която сред осем жени в целия свят една може да научи страшната вест, че има рак на гърдата.
„Случи ми се непозната дама да ме спре на улицата и да ми разкаже, че и тя е болна. След това пак имах същата случка. Болните имат нужда да разкажат на някого за болката си и е важно да има кой да ги чуе и да им даде някакъв добър съвет. Ще се боря да има достатъчно хора, които да откликнат на страдащия, за да не се загуби в собственото си отчаяние“, отсича Нана.
Коментирай първи