Село Бойковец се намира на десетина километра от Етрополе, а скромното му и работливо население наброява едва 120 души, предимно пенсионери. През лятото обаче нещата се променят. Куп нашенски звездите изпълват с весел глъч провинциалните си домове, а компания им правят домашните любимци и разбира се – гостите от София.

За бойковчани домовете им са истинска атракция. Често преминаващите туристи спират да любопитстват коя е къщата на Джоко Росич, коя на Стойко Пеев, на Иван Георгиев – Гец, покойния Димитър Кехайов и останалите легенди на музата. Идеята им е да разгледат какви имоти имат телевизионните им любимци и как я карат на село. Местните не пестят обяснения, нито се учудват на хорското любопитство. За тях намирането на „кинообектите“ е лесно. Те винаги живеят в центъра, жилищата им няма как да бъдат сбъркани, защото се отличават по архитектура и площ, и са единствените „по така“. Освен това са позиционирани в култовите за селото махали – „Карбала“, „Ценков сладур“, „Огин маала“ и „Сенкяш маала“.

Марта е истинска атракция за местните хора

Сред най-атрактивните собственици на имоти в Балкана е Марта Вачкова. Местни зевзеци се кълнат, че са я виждали да върти косата из ливадата, която е повече от декар. Нещо повече – Бойковец било мястото, където звездата от малкия екран се разхождала по шорти и дамски потник. Напече ли я жегата обаче, сваляла дрехите и продължавала работата си дибидюс гола, само с лек ефирен шал на кръста. Голата и атрактивна визия карала хлапетата да надничат през оградата, но на нея буквално не й дремело, защото от дете обичала нудизма. Косейки трева, се зареждала с положителна енергия и отрицателните емоции, натрупани покрай работата й в столицата, потъвали вдън земя.

Всички в Бойковец знаели, че шета из двора доста разсъблечена и възприемали нежеланието й да носи дрехи като част от артистичния характер на звездата. Те дотолкова свикнали с голотата й, че не се впечатлявали. Поздравявали я и се шегували, че ако продължава така, може да развали времето. Марта носела на майтап, не им се сърдела, а лъчезарният й характер буквално разведрявал и най-мрачната обстановка. Имотът й в селото бил наследствен. Някога в района на тучната ливада имало воденица, която стопанисвали бабата и дядото на Марта по майчина линия – Стоян и Цена.

Днес къщата се обитава предимно от Силвия – съпругата на знаменития Григор Вачков и майка на Марта. Тя посреща и изпраща гостите. Избира и менюто, с което ще ги гощава по време на престоя им, както и определя кой от тях в коя стая на двукатния дом да отседне. Свикнала е с любопитните въпроси на журналистите, но не обича да дава интервюта. Отдала се е на пълен релакс сред природата и често присяда на воденичния камък, който някога бил любимото място за почивка на Гришата Вачков.

„Вачкови са добри хора. Радваме се, че избраха да живеят в селото на Силвия, а не в това на Григор, което е равнинно и не толкова красиво. Тази къща тук си има история. Навремето в нея са идвали партизани от отряда „Чавдар“. Дядото на Марта ги хранел. Тодор Живков, Добри Джуров и Борис Велчев са нощували при роднините на Силвия, а може би и при родителите й, кой да ти каже истината. Споделям с вас това, което съм чул. Братът на дядото на Марта бил ятак. Били 11 братя и сестри – гърла, за чието нахранване многолюдната фамилия работели от зори до изгрева на Луната. Били трудолюбиви. Разбира се, навремето къщата не беше на два етажа, а далеч по-скромна. Правиха й ремонт няколко пъти. Дори бар-бекю иззидаха – градинско, с голям комин, който се вижда от улицата. Доста пари вложиха, за да стане такава, каквато я виждате в момента.“ Вероятно са похарчени милиони.

Строителството не е евтино в днешно време. Обзавеждането вътре също било луксозно, разправят, аз лично не съм видял. Голям род са и си правят курбан всяко лято, събират се към триста души – ливадата пред къщата им отеснява“, разказва пенсионер от Бойковец, събиращ джанки за ракия близо до дома на Вачкова.

Рада, дъщерята на актрисата, също идвала на село с приятелки. Момичето толкова се вдъхновявало от зеленината, че почвало да пее и да танцува по поляната. За разлика от контактната си майка, тя не успяла да завърже приятелство с деца на своята възраст, защото такива там просто нямало.

Силвия пък постоянно се тръшкала, че има стар грях към дъщеря си, защото я оставила на отглеждане по детските ясли и хукнала да следва. Това била причината да се включи в изграждането на църковен храм в селото, които нарекли „Успение Богородично“. За първи път камбаната залюляла Рада. Това станало на специален курбан, в който смесили месата от три различни мъжки животни по настояване на етрополски свещеник.

Стойко Пеев, прочул се през 80-те с ролята на Хан Аспарух, вече не се мярка нито в София, нито във Варна. Легендарният актьор, който участва в едноименната супер продукция, напоследък се е установил в къщата си в етрополското село.

„В столицата идвам само когато имам неотложен ангажимент. Тук ми е по-спокойно, мястото е прекрасно за живеене“, лаконично споделя актьорът. След като преди десетилетие Пеев имаше неприятности с данъчните власти, оттогава избягва публичността. Припомняме, че Стойко бе обвинен в източване на ДДС в размер на 177 млн. стари лева. Съдът го осъди на 4 години затвор, но след дълги обжалвания актьорът се отърва от раираната пижама. След като бе оправдан, той се върна в трупата на Военния театър, но никога не можа да повтори успеха си от „Хан Аспарух“. Огорчен от съдебните перипетии, загърби киното и заживя в отшелничество в спретната каменна къща на брега на река Равна.

От някогашния с*кс символ на соцкиното днес вече няма и следа. Заради, заседналия начин на живот 55-годишният актьор напълнял с 20 килограма и станал неузнаваем дори за най-запалените киномани, одумват го местните хора. Пеев започнал да дебелее рязко през зимата на 2006 г. Тогава закъсал със здравето и по лекарско предписание започнал да приема силни лекарства. За отрицателно време се подул и заковал кантара на 125 килограма.

Трудно ходел, с мъка ставал от леглото си сутрин. Изпаднал в депресия от рязкото надебеляване и дълго време отказвал всякакви ангажименти в киното и театъра. Сега обаче е отслабнал отново.

„Пъстървова зона! Риболовът забранен!“ е заковал на дърво край дома си актьорът. Всяка пролет през май месец Стойко зарибявал реката с пъстърви. „Няма право, защото реката не е негова. Забранил е улова, за да си пази рибите, а самият той мята въдица“, палят се по-възрастните бойковчани, които са израснали край Равна.

Ролята на хана, която го изстрелва на върха на славата, изиграва лоша шега на младия актьор. След това му предстои само падение. В годините на прехода той се опитва да завърти бизнес с търговия с риба, имал дори магазин във Варна, но така и не постигнал успех в предприемаческата дейност.

Сега селото тъжи за Джоко Росич и се моли да оцелее. Всички в Бойковец го обичат. Признават, че е друг човек след смъртта на жена си. Станал умислен и угрижен, а в очите му все имало сълзи.