Стив Джобс не беше Бог, както с религиозен плам твърдят милиони, повярвали в силата му. Създателят на Apple просто си премери ябълките с Господ, без много да се церемони. Превърна компютрите, телефоните и музикалните плеъри в новите плодове на познанието, добави няколко реза код към Библията и се отправи към рая, за да си отдъхне под първото изпречило му се дърво. Смъртта му, макар и предизвестена, разплака човечеството, което рядко се трогва от загубата на генерални директори. Защото Стив Джобс не беше само шеф и основател на една от най-мощните компании в света. Той бе и създател на същия този свят, в който живеем или по-точно – цъкаме.
Повечето от нас се чувстват свързани с непознатия американец чрез технологиите, развити и изпипани маниакално от него. Затова днес мнозина искрено скърбят по Стив. Или поне по мита, който остави – за милионера, чиято душа и ум не са прегорели в корпоративния ад.
Приживе Стив Джобс работи 6 дни в седмицата за просперитета на компанията си Apple. Седмият посвещаваше на личната си легенда. Всички вече знаят историята на момчето, изоставена от американски мюсюлманин със сирийски произход и осиновено от янки, което превръща провала в успех, и нахлузило на бос крак, се отправя към края си. „Когато постоянно си напимняш, че ще умреш, няма как да влезеш в капана на илюзията, че ще изгубиш нещо“, казва Стив Джобс докато ракът на панкреаса стопява силите му. Думи, с които би се гордял всеки месия. Дори в последните си часове. Джобс не изглежда

превит, защото е будист, а не християнин.
Макар и изнемощял, излъчва спокойствие.
Приживе Стив внимателно пише речите си така, че да бъдат разбрани и запомнени. Перифразите му на сентенции, изречени от Далай Лама вдъхновяват. Всяка негова мъдрост е родсилена от изражението му – на човек, съсредоточен върху последните детайли от работата си, когото дори нетърпеливата смърт би изчакала.
Въпреки, че Стив Джобс вече го няма, присъствието му дълго ще се усеща, защото той повлия силно и на бизнеса и на начина на комуникация. Тепърва предстоят люти спорове дали намесата му в живота ни е била само за добро. Дали технологиите, задвижвани от Джобс развиват мисълта и провокират интелекта. Или напротив – задоволяват инфантилни потребности от по-шарени, по-леки и по-приятни на допир продукти? Дали в крайна сметка сме вярвали на месия или на шарлатанин? Отговорът не е един, точно както лицата на самия Стив.
През 1981 г. Стив Джобс е едно бузесто момче, което позира смирено пред обекктива, а зад гърба му се мъдри голям ръбат стационарен телефон. 30 години по-късно никой и нищо не е същото. Лицето на Джобс е хлътнало, а съсухрената му длан стиска iPhone. Докато снимките на фатално болният президент на Apple обикалят медиите, почти никой не си позволява да коментира неговата тъмна страна.
Стив Джобс е гений, но не и светец. Съвременен наполеон, качил се върху раменете на своите около 50 хиляди верни служители: директор, отхвърлящ с лека ръка стотици разработени идеи, маниак на тема контрол, одобряващ лично всеки детайл, дори дизайна на чиповете, използвани от компанията му, сприхав и непоносим началник, следващ с цената на всичко представата си за перфектно, машина, изцеждаща до дупка чуждата креативност.
За разлика от Томас Едисон, с когото често и не особено мъдро е сравняван, Джобс не е дори типичният изобретател. Стивън Возняк, първият му съдружник в Apple, всъщност бил техническата половина на ябълката, а Стив Джобс просто се грижел за маркетинга. През 70-те, годините на идеализъм, когато двамата все още били едно цяло, Джобс прозрял, че ще преуспее само ако превърне компютъра в стока, привличаща окото както луксозния автомобил, скъпата дреха или качествената козметика. Създаденият през 1984 г. Apple Macintosh бил неговият триумф – първата персонална машина, която не изглежда тромаво и грозно. Джобс заложил на приятни цветове и заоблени форми. По-късно добавил леките материали и лесна навигация. Сякаш надарен с още едно сетиво, той виждал технологията като продължение на ума и тялото, а продуктите на Apple – като забавление, подхранващо илюзията за щастие. Да, ако него го нямаше, пак щяхме да използваме MP3 плеър, смартфони, лаптопи и таблети. Но те със сигурност щяха да са по-непривлекателни и с по-ограничена функционалност.
Въпреки, че го наричат новатор, Стив скромно се самоопределя като обирджия. „В Apple винаги сме били безсрамни, когато сме крали велики идеи“, казва истината той. В действителност не неговата компания, а Altair разработват първия настолен компютър с микропроцесор, а някакви сингапурци създават предшественика на прехваления iPod. Джобс дори не е създал мишката, както често се твърди, а просто е лансирал по-добра версия на устройството, което съзрял в изследователски център на Xerox.

Виж 2 част на Биографията на Стив Джобс – създателя на Apple ТУК:

Виж прочутата реч на Стив Джобс „Останете си гладни, останете си глупави“! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: