Отчаяният баща решил да се върнат в Струмница за да заведат Ванга на доктор. Лекарят казал, че е необходима спешна операция за да се спасят очите й. Бедният Панде нямал пари за операцията на дъщеря си. Притекли се добри хора и събрали парите за операцията. Последвала втора операция, която била направена по бедност. Двете операции били неуспешни. Препоръчали трета операция в Белград и бащата се съгласил. Определили датата и цената. За операцията били необходими още 5000 динара. Покрусеният баща нямало от къде да намери пари. Продал шевната машина и единствената овца, която имали. Помогнали му пак съседите, но те били бедни като него и сумата била нищожна. Датата наближавала, а Панде нямал пари да заведе дъщеря си в Белград за операция. Обадил му се заможен съсед, който отивал на гости при сина си в Белград. Бащата пратил Ванга на операция със съседа, тъй като нямал пари да отиде с тях. Когато лекарят приел Ванга в болницата и видял, че носи само половината от парите се ядосал много. Заявил, че сега ще направи само половината от операцията, а когато намерили другата половина щял да я оперира както трябва. След операцията Ванга виждала, макар и съвсем слабо. Лекарят препоръчал силна храна и спокойствие за да се възстанови. Тези препоръки не можели да се изпълнят, тъй като семейството продължавало да живее в крайна бедност. През 1924 г. в семейството се родило още едно дете. Нарекли го Томе. Бащата на Ванга тръгнал отново по селата да работи като ратай за да изхранва вече петчленното си семейство. Жената на Панде работила на полето, а Ванга въртяла домакинството и гледала двете си братчета. Лошите условия се отразили на Ванга. Отново се спуснало “перде”, този път завинаги. Отчаяна Ванга по цели нощи плачела и молила Бог да стане някакво чудо и да прогледне. Чудото така и не дошло. Съседи посъветвали бащата да изпрати Ванга в дом за слепи в град Земун. Поне нямало да гладува, защото в дома се грижили добре за децата Направил постъпки за приемането й в дома. През 1952 г. получил известие, че ще я приемат, тогава Ванга била на 15 години. Преди заминаването й в дома не мигнала цяла нощ. Неизвестността я плашела, не знаела колко време ще остане в там. При мисълта, че може би няма повече да се срещне със семейството си сърцето й се свивало от мъка. Когато пристигнала в дома я облекли с нова униформа. Кафявата плисирана пола и блузата с моряшка яка, Ванга поглаждала с ръце и не можела да им се нарадва. Била щастлива, чувствала се като царица. Бързо свикнала с режима в дома за незрящи деца. До обед учили брайловата азбука, преподавали им различни предмети. Всички преподаватели били възхитени от Ванга. Новата ученичка имала невероятен музикален слух и бързо се научила да свири на пиано. На практическите занятия учили момичетата да готвят да плетат, да готвят, да домакинстват. Подготвяли ги за живота, учили учениците да виждат с ръце. Ванга усвоявала всичко с лекота. Изнизали се три години от както Ванга била в дома. Девойката била вече осемнайсет годишна. Сред приятелите на Ванга имало младеж, който не бил обикновен приятел. Казвал се Димитър и бил от село Гяото. Щом чуела гласа на Димитър сърцето на девойката започвало да бие учестено. Лицето й се обливало в топлина. Младежът постоянно търсел нейния глас и когато били заедно се чувствали неземно щастливи. Един ден Димитър признал, че я обича . Предложил на Ванга да се оженят. Младежът говорил с родителите си и те се съгласили, нямали нищо против да се грижат и за двамата. Щастлива Ванга си представяла каква булка ще е, с дълга бяла рокля, с нежен като паяжина воал. Щастлива Ванга пратила хабер до семейството си. Дълго време не идвал отговор. Когато дошла веста я поразила като гръм. Баща й патил вест, че трябва веднага да се прибере в къщи да гледа децата. Танка родила трето дете-Любка. Две години след това при четвърто раждане съпругата на Панде починала. Ванга се простила с първата си любов, с училището, с женитбата и с надеждата за по-добър живот. Съзнавала, че това са били най-щастливите години в живота й. Когато Ванга се прибрала заварила беднотия и ужасяваща мизерия. Брат й Васил бил на 5 години, Томе на 4, а най-малката Любка на 2. Сляпата девойка трябвало да бъде всичко, майка, стопанка на дома и закрилница. След като се прибрала в къщи, баща й тръгнал да работи по селата да работи като ратай или овчар. По това време станало и чирпанското земетресение. От силния трус паянтовата къща се срутила и децата на Панде останали на улицата. След няколко дни бащата направил малка къщичка от тръстикови стъбла, измазал я с кал. В къщичката имало една малка стая и едно антре “трем”. След време построил още една стаичка. Направил и оджак, където пекли хляб когато имало брашно. Нанасянето в малката къщичка станало лесно и бързо, тъй като нямало какво да пренасят. Единствената мебел в новата къщичка бил шарен сандък останал от чеиза на втората майка на Ванга. Пръстеният под заслали с рогозки. Сляпата девойка изплела покривка от стари конци за леглото, което сложили в ъгъла. Пред къщичка оградили малко дворче и засадили красиви цветя. В малката къщичка Ванга и Любка живели дълги години сами,тъй като момчетата от много малки тръгнали по селата да се цанят за ратай или овчари. Разчуло, се че сляпата девойка плете много хубаво. Започнали да й носят пълни торби с прежда за плетене. Вместо с пари хората се отплащали на Ванга със износени детски дрешки, или стари прежди, от които плетяла дрешки на децата. Всички знаели,

Ванга не е имала щастието да бъде сред момите

че девойката не излиза на вън. Когато някой починел давали дрехите му на Ванга да ги доизносва. Ванга се научила и да тъче. Паказала на Любка как да връзва скъсаните нишки. През деня се държала твърдо, но вечер плачела неспирно за да излее мъката си от тежкия живот. Не обичала да бездейства и не понасяла някой около нея да мързелува. Научила Любка да шие и домакинства. Макар и съвсем малка Любка кърпела дрехите. Взисквателна, Ванга проверявала шева с ръка. Ако шевът не бил хубав, тя го разпаряла и карала малката да го закърпи отново. Всяка събота жените от околните села идвали да си вземат изплатените от Ванга неща. Обичали да си говорят с нея и се събирали се в малкото дворче на приказки. В неделя Ванга водила Любка на църква. В Струмнишкия край всяка година срещу Гергьовден, момите пускали нишан в делва. Делвата стояла в двора на Ванга. Винаги, може би от съчувствие избирали сляпата Ванга за оракул. Тя вадела нишаните от делвата и правила предсказания за всяка мома. Интересно е, че предсказанията винаги се сбъдвали. Всички се учудвали на точните предсказания, но никой не се усъмнил, че сляпата девойка има дарбата да предсказва. Друга традиция в Струмница била в деня на Свети Четиридесет мъченици, момите слагали напреко на реката пръчки. Вярвали, че през нощта ще сънуват как по символичния “мост” ще мине бъдещият им жених. На другия ден всички били изненадани от Ванга. Тя разказала на всяка мома сънят й. Проявите на Ванга удивлявали всички, но никой не се помъчил да си ги обясни. Дните на веселие били много редки. Ванга не можела да си позволи да се отпусне, защото мизерията била отчайваща и тя трябвало да работи от ранно утро до късна нощ. Много често си лягали вечер гладни. Основно се хранили с диво зеле, царевичен хляб или силно разредено мляко, но много пъти оставали и без тях. Един ден свършило всичко. Ванга и Любка нямали нищо за ядене. Ванга имала малко пари и ги кътала за много тежки дни. Дала последните парите на баща си.Панде отишъл при един заможен съселянин, който смятал за приятел и го помолил за малко брашно. “Приятелят” му казал, че ще му даде брашно, ако го плати. Занесъл чувалчето с брашно в къщи. Радостта била огромна, Ванга не се бавила, тутакси замесила хляб и го изпекла. Нямали търпение да чакат хляба да изстине, още горещ го разчупили и започнали да се хранят. Радостта била краткотрайна. След половин час им станало лошо. На двете сестри им станало много зле. Коремите ги заболели и започнали да повръщат. Отзивчиви съседи повикали бащата от съседното село. Притесненият баща веднага се прибрал при болните си деца. Погледнал брашното и разбрал, че са му продали не брашно а смляна трева “пиявец”, която била отровна. Семейството на Ванга имало малка черешова градина. Черешите от шесте дръвчета Панде продавал на минаващи търговци. Когато някое дете поискало нещо, Панде му отговарял, че като продаде черешите ще му го купи. Това обаче никога не се случвало. Една година засадили нива с тютюн. Цяла година работили, низали, сушили тютюна. С печалбата от тютюна успели да си купят една стомна, която напълнили с боза. Братчетата на Ванга нямали време да ходят на училище. Времето им било да се цанят за ратай за да припечелват някоя пара. През 1934 г. Любка започнала да ходи училище. Макар, че била най-бедната, била най-ученолюбива и Ванга много се гордеела със сестра си. Периодът след 1934 г. бил период на нечовешка мизерия и мъка. Всички от семейството били отчаяни от немотията и униженията. Въпреки, че била сляпа Ванга се държала най-твърдо и се опитвала да дава надежда на останалите в семейството. Най-вече на баща си, който бил тотално отчаян, че не може да изхранва насъщния на семейството си. Като не можел да нахрани децата си Панде се терзаел дълбоко и мечтаел да намери много пари. Сляпата девойка му казала къде има закопани пари и му описала мястото. Намирало се в едно изоставено село, в което имало гора и река. Между реката и гората имало скали, под които били парите. Панде много се съмнявал в думите на дъщеря си, но се сетил, че има такова място. Това било село Раянци, което било изоставено от жителите си по време на чумата която върлувала в него. Попитал Ванга откъде е научила, че там има съкровище. Тя му отговорила, че е сънувала. Много мислил Панде, но се решил да отидат да проверят думите на Ванга. Тръгнали към посоченото село. Стигнали до селото пеша. Когато стигнали до местността Любка си спомнила, че всичко било както го е описала Ванга. Макар и сляпа девойката се движила много уверено, сякаш вижда всичко. Бащата повярвал в думите на дъщеря си и решил да отиде след някой ден да копае. За зла участ, паднал и си счупил ръката. По-късно на мястото където се намирало имането построили язовир. Даже и да е имало съкровище, то останало завинаги под водата. Друг път Панде изгубил една овца от стадото, което пасял. Много се притеснил, че ще трябва да я плаща на чорбаджията, и още повече, че ще го изгонят и няма да има и малкото пари, които носил в къщи. Ванга разбрала, че баща й е много притеснен и веднага го попитала какво става. Със сълзи на очи Панде споделил с дъщеря си неволята с изгубената овца. Дъщеря му го успокоила и му казала, че всичко ще се нареди. Трябвало да отиде у Атанас от село Моноснитово. Панде останал сащисан, мислил, си, че няма от къде Ванга да знае за селото, още повече и името на човека. Заради слепотата си тя не излизала никъде и нямало от къде да знае тия неща. Девойката пак му казала, че на сън е видяла къде е овцата. Баща й не вярвал, но все пак отишъл в селото намерил човека и взел овцата. Преди настъпването на всяка Нова година в общината изготвяли списъци с най-бедното население и им раздавали по 10 лв. помощи. Любка и сляпата й сестра чакали по цяла седмица преди празника пред общината за да им дадат помощите. Минаваща жена като видяла Ванга боса на ледения цимент, а Любка макар и в налъми, също боса, им се троснала, защо като нямали какво да обуят не си стояли в къщи на топло. В къщичката направена от тръстиков плет духало от всякъде. Момичетата ходили до местността Чам чифлик за да събират шишарки, с които се топлили. Шишарките свършвали много бързо и Ванга и Любка мръзнели в малката стаичка, където се срещали всички ветрове. По принцип Ванга не се разболявала, но през 1939 г се разболяла от плеврит. Около осем месеца никой не можел да каже дали ще оживее. Отслабнала била много, толкова, че когато било слънчево времето, малката Любка я вземала на ръце и я занасяла в коритото на слънце. Когато Ванга зазляла много и всички си мислели, че идва краят й повикали лекарка от маларична станция. Лекарката се погнусила да влезе в къщурката, но все пак влязла и видяла под завивките Ванга, цялата в рани от залежаване. Лекарката изпратила прислужника от станцията да донесе пудра и дезинфекционен разтвор и казала на Любка, че сестра й е много зле и скоро ще умре. Новината бързо се разчула. Съпричастните съседи повикали свещеник да даде последно причастие на умиращата девойка. Работниците от тютюневия монопол започнали да събират пари за погребението на “една бедна девойка”. След два дни Любка отишла със стомната за вода, която била доста далеч от къщичката им. Когато се върнала едва не припаднала. Отворила портичката да влезе в къщи и видяла умиращата до скоро да Ванга с метлата двора. Била жизнена както винаги, само малко по-бледа. Като чула Любка веднага й се скарала, да оставя стомната и да започва да мете, защото след малко щели да дойдат много хора. Стреснатата Любка от изненада изпуснала и счупила стомната с водата. Не след дълго новината за оздравяването на Ванга стигнала до съседите. Всички от махалата се изредили до вечерта да поздравят и най-вече да видят оздравялата Ванга. През лятото баща й паднал и си счупил ръката. На ръката му се отворила голяма рана. Инфекцията лека-полека се разнесла по цялото му тяло. Получил тежка гангрена и през цялото лято за него се грижили двете му дъщери. По едно време Панде започнал да се съвзема и всички мислили, че ще оздравее. Само Ванга по цял ден плачела, знаела, че идва края на жизнения му път. През есента положението на бащата се влошило. Наложило се двамата му сина да се завърнат, за да могат всички да се редуват да го гледат. Единият от братята се хванал на работа в една шкембеджийница. Вечер след работа му давали малко шкембе да нахрани семейството си, което било толкова колкото да не умрат от глад Другият брат, Васил чакал пред общината, някой да го наеме като хамалин. Много често и двамата братя не носили нищо. Обикновено вечер всички си лягали гладни. Един ден когато нямали и трошичка, бащата се сетил за свой заможен приятел. Пратил Томе и Любка да поискат пари на заем. Христо Туджаров, “приятелят” на баща им казал, че така пари не се дават. Изпратил ги на полето да оберат памука останал по корените за да си изкарат парите. Цял ден Томе и Любка събирали памука от корените. Месецът бил октомври, духал силен пронизващ вятър. По полето не се виждала жива душа. Цял ден събирали памука и вечерта напълнили едно чувалче. Когато отишли и потропали на вратата да предадат памука и да им плати, Христо излязъл, хвърлил им два лева, заявил, че Любка е малка и не й се полагат пари. Затръшнал вратата пред лицата на премръзналите от студ деца, защото започнал да прехвърча сняг. Пътят към къщи бил съпроводен от горчивите сълзи на измръзналите деца. През целия път Томе и Любка плакали от обида, унижение и студ. В началото на ноември Панде усетил, че си отива. Събрал децата и им заръчал да бъдат честни и работливи казал им да слушат Ванга за всичко. На 8 ноември 1940 г. Панде починал на 54 години. Децата измили тялото на баща си, положили го на една рогозка на земята. Не дошъл поп да го опее, не знаели какво да правят, защото нямали пари да го погребат. Два дни останали с мъртвия си баща. Имали съсед който бил клисар в католическата църква. Той разказал на свещеника за трагедията на децата. Свещеникът се смилил над нещастните деца и се разпоредил Панде да бъде погребан безплатно в католическите гробища. На връщане от гробищата свещеникът като гледал дрипавите, окъсани деца се смилил над тях и дал от църковните пари да си купят хляб. Занизали се дни на безизходица. Само безкрайното търпение и силата на характера на Ванга помагали на другите деца да не изпаднат в тотално отчаяние. Тя макар и не виждаща давала пример как трябва да се борят с трудностите и да не се предават.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ – ЧАСТ 3 ОТ БИОГРАФИЯТА НА ВАНГА

ЧАСТ 1 ОТ БИОГРАФИЯТА НА ВАНГА