В новия 52-ри парламент различието ще е сведено до статистическа грешка. Почти всички са „евроатлантици“, което на практика означава едно и също гласуване по ключови международни теми. Които всъщност често са и вътрешни теми.
Примерите няма да закъснеят.
Ако утре се появи идея за ратификация на „Съвета на Доналд Тръмп“ – частното му ООН, мнозинството ще натисне „за“ с аргумента „стратегическо партньорство“.
Договорът с Украйна, подписан от служебния премиер Гюров? Отмяна няма да видим – ще се обясни, че „континуитетът е важен“, дори ако обществото не е било питано.
А въпросът за американските самолети-цистерни на летище София?
Същата работа – няма да има смелост за „не“. Ще чуем, че това е „съюзнически ангажимент“, дори когато превръща страната ни в потенциална мишена.
В НС ще има само десетина „опълченци“ от „Възраждане“ – колкото да напомнят, че различно мнение съществува, но не че може да промени нещо.
Едва ли шепата спартанци ще удържат Шипка, но ще се борят докрай, с отчаяната вяра, че идват подкрепленията на ген. Радецки – по двама на кон.
Така изглежда новият парламентаризъм: не сблъсък на позиции, а синхрон на зависимости.
Един парламент, едно мнение, един евроатлантизъм.
Амин!
Велизар Енчев
Коментирай първи