В продължение на 3 години екстремен българин шества из морета и океани, за да се приготви за най-голямото предизвикателство в живота си – да обиколи света сам на яхтата си. 45-годишният Христо Велков е роден в Мадан, но живее в Брюксел вече 20 години. Заминал, за да учи и след това намерил призванието си – филантропия. Участвал е в подготовката за „Спешъл олимпикс“ – състезания за интегриране на хора с физически и ментални проблеми. В последните три години обаче си взима дълъг отпуск, за да сбъдне една от мечтите си – да препалва морета и океани на борда на лодката си.

„Идеята ми е да накарам други хора да следват мечтите си. Там, където живея, е стандарт на средна възраст човек да си вземе една година ваканция. Както в средата на деня си правим почивка за обяд, в средата на живота е редно да си вземем почивка, за да преосмислим живота си“, обяснява Христо.

Когато през 2008 г. започва пътешествието си около света,той има едва 12-13 години стаж като яхтсмен. Плава на „късни години“, както споделя, и опитът му бил натрупан в Северно море и в Ламанша. Статистиката също не била на негова страна, защото и до днес хората, изкачили най-високия връх Еверест, са 3000, а тези преплували света сами с яхта, са по-малко от 250.

Приготовленията по лодката, с която поел на това рисковано пътешествие, не били никак леки. Морският съд трябвало да се обезопаси така, че да е напълно самостоятелен откъм енергия и да издържа на непрестанните напори на ветровете и водата. За всички необходими удобства Христо платил сам, без чуждо финансиране на проекта си. Накрая се оказало, че изминатото разстояние е около 24 хиляди мили, което е 80 хил километра – обиколката на Екватора.

По време на пътешествието често му се случвало сам да се спрява с повреди на апаратурата. Късали се платна, получавал е проблеми с техниката. На един екзотичен остров двигателят на яхтата се повредил. За щастие наблизо имало шаман, който успял да направи магия и да поправи счупената машина.

„Това беше доста забавен момент -магьосникът поиска да му пратя есемес, за да ми върне заклинание, с която яхтата да се оправи. Това са доста странни за нашето възприятие привички, на които е трудно да сериозно. Дали лодката се поправи? Разбира се, сега като се замисля, може и заклинанието да е имало ефект“, смее се Христо.

Самият той не харесва идеята на пътешествието му да се приема като търсене на адреналин. Всеки риск, които приемал, бил старателно премерен и опасностите били намалени до минимум.

„Аз самият нямам много уважение на хора, които заради лошо планиране се оказват на грешното място в грешното време. Гордея се, че не съм попаднал в критични ситуации. Веднъж само ме е достигало цунами в Западна Саноя през 2009 г. То обаче се чувства само на брега, когато водата се сблъска със сушата, а в средата на морето не се усеща. В пътуване като това, което предприех, е предвидено да има екстремни моменти, повреди и опасности, но те не бива да са допълнително търсени или създавани“, обяснява още пътешественикът.

Дали обаче по време на целия му път всичко е било така безаварийно, както се опитва да ни убеди? Сблъскал ли се е с природни стихии, които са застрашавали обиколката му?

„Най-опасни бяха последните 48 часа от пътешествието ми. Точно, когато преминавах през Големмия коралов риф, вятърът беше около 50 мили в час. Към два дни духаше със 100 км в час, но това изобщо не ме затрудни. Пристигнах без проблем. Едно от нй-трудните за плаване морета е Средиземно. Метеорологично нещата са по-комплицирани, когато земята и водата са близо едни до други“, разяснява Христо. За опитен яхтсмен като него бил човешкият мозък. Другите фактори можели да се предвидят с познаване на география, метеорология.

„Най-опасното място покрай което минах, е Венецуела, защото там има пирати и е много опасно за бели хора с яхти. Венецуелското правителство нарича всички бели хора „гринговци“ и  населението не ги харесва. Яхти не могат да разчитат на законни правови защити. Другото такова място са Карибите. Там нападат яхти и хора, крадаът се неща от борда“, разкрива премеждията си българинът.

Докато бил на борда на корабчето, страшно му липсвало семейството. Станал свидетел обаче на друг парадокс – когато се прибрал в града, му било по-мъчно за моретата. „Липсваше му усещането за връзката със стихиите, това, че си сам и всичко е в твоите ръце „казва Христо.

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: