В средата на април 1925 г. политическата обстановка в България е доста нажежена. Партизанското противопоставяне и още незаглъхналото ехо от септември 1923-та изпълват обществената атмосфера с терористични актове, почти всекидневни политически убийства и, разбира се, вулгарен бандизъм на всяка крачка.

На 14 април при завръщането си от лов в Орханийския балкан цар Борис ІІІ по пътя при Арабаконак. В свитата ба царя били адютантът му ротминистър Стаматов, етнологът от царския музей по естествени науки Делчо Илиев, главният царски ловджия Петър Котев и шофьорът.

На 13 април компанията обиколила горите и полетата край Орхание ( Ботевград). Борис и хората ми преспали на палатка край огъня и на следващия ден тръгнали да се връщат към столицата.

Около 10 часа по стръмнините на Арабаконашкия проход царският автомобил бил изпреварил едва пъплещия по високите завои омнибус с пътници. Царят пътувал на предната седалка. Малко след това недалеч от изгорялото Арабаконашко ханче, царският автомобил бил посрещнат със залп от изстрели. Пушечната канонада от близката гора улучила Делчо Илчев и шофьора. Колата изгубила контрол и се забила в близкия телеграфен стълб. Царят успял в последния момент да хване волана и да отклони автомобила от близката пропаст.

В това време на ханчето пристигнал и автобусът от Орхание. Царят се метнал в него, наредил на шофьора да му отстъпи волана и подкарал машината с изплашените пътници обратно към градчето. Щом пристигнал в Орхание, Борис отишъл при местните пехотни казарми. Там събрал отряд от 30 войници и двама офицери и се върнал на Арабаконак да преследва нападателите си. Те обаче успели да изчезнат в Балкана.

Вестниците на другия ден били пълни с хипотези за атентаторите. Станало ясно, че организатори на покушението са анархисти от четата на Васил Икономов, които обикаляли близките до София планини. На мястото на атентата били открити няколко от модните през 20-те години анархистически брошури. По този повод премиерът Цанков казал в реч пред парламента, че документите намерени на мястото на засадата,говорят, че тя е дело не на обикновени бандити, а на политически бунтовници.

Самите анархисти по-късно публикували две евентуални версии за нападението срещу царя. Според първата четата на Икономов е трябвало да плени Борис и срещу неговото освобождаване да се иска да бъдат пуснати от затвора всички анархисти.

Другата версия била, че хората на Икономов искали да спрат редовния рейс между Орхание и София и ограбят пътниците. Такива грабежи по това време били честа картина по българските пътища. Преминаването на царската кола за четниците било неочаквано, но те решили да ограбят пътниците в лимузината, без да знаят, че там е самият български цар.

Във вестниците се прокрадна и още една хипотеза. Голяма част от обществото вярвало, че на Арабаконак по царя са стреляли агенти на сръбския кралски двор, влезли нелегално в страната. Този слух вървял и из политическите среди, а българския царски двор не го опровергал официално.

През следващите дни потери от войски претърсили горите над Арабаконак, но всичко били безуспешно.

От атентаторите на държавния глава нямало и следа.

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: