Поли Пантев беше свиреп и зъл човек. Много пъти съм ставал свидетел как тормози и измъчва хората. Беше висок едва около метър и шейсет, но винаги се обграждаше с огромни горили. През 90-е години бях част от орханата в неговата дискотека „Алкатраз” и го пазех, когато идваше там.
Това разказва популярният български актьор Васил Драганов, който е сред най-обичаните лица на „Комиците”. Освен това Драганов нашумя и с ролята си на глуповатия Радко в „Столичани в повече”, който е обсебен от мисълта да се докаже пред властния си баща. Участва и в спектакли на Народния театър „Иван Вазов”.
За онези мътни години Васко не си спомня много хубави неща. Тогава по стечение на обстоятелствата попаднал в средата на големите мутри и признава без бой, че е работил за изключително лоши хора. Често е участвал в побоища, като е бил и от двете страни – на победители и победени. Най-важното е, че се осъзнал преди да се случи непоправимото.
За наркобоса Поли Пантев си спомня още, че при пристигането му в „Алкатраз” е било задължително пред всяка една от гумите на колата му да застане гард, преди да излезе на улицата. След това охранителите го съпровождали до неговата маса в заведението и цяла вечер го пазели с жива верига. Много пъти в дискотеката идвали зелени барети, но в крайна сметка нищо не се случвало.
Както и сега, в онези години първи изгаряли дребните риби, които били подавани право в устата на големите акули. Васил напуснал Поли Пантев през 1998 година, след като не могъл да изпълни зловещо поръчение на боса си. При този случай някакъв човек имал да връща пари и Драганов с още петима юнаци били изпратени да му напомнят. Заръката била да пребият длъжника с цялото му семейство, ако на секундата не сложи парите на масата.
Когато позвънили на вратата, тя била отворена от бременната съпруга на жертвата, която ги гледала недоумяващо. В този момент Васко осъзнал, че не може да бъде лош човек и не иска да причинява ненужно зло на другите хора. Обърнал се и излязъл от входа на блока, а скоро след това напълно се откъснал от зловещото обкръжение.
„Бил съм охрана на много мутри от онези години. Е, не съм станал чак като Кевин Костнър във филма „Бодигард”, но тогава побоищата по кръчмите бяха ежедневие. В един момент обаче осъзнах, че не искам да наранявам хората без истинска причина и не мога за правя злини” – разказва актьорът. Той споделя още, че не иска да си спомня за лошите моменти от миналото и предпочита да гледа в настоящето. Доволен е от работата си като артист, защото според него на сцената се лекуват всякакви болести и комплекси.
Три години след като Васил бяга от четата на Поли Пантев, наркобосът е разстрелян на остров Аруба. Според Драганов смъртта е застигнала сикаджията, защото откраднал половин тон кокаин от колумбийците. Актьорът не е съгласен с твърденията, че Поли е убит заради жена, кръчмарска разправия или други подобни глупости.
Васил Драганов обаче потвърждава, че Поли Пантев е бил изключително свиреп и комбинативен престъпник, който не се е спирал пред нищо, за да постигне целите си. Имал доста пъргав ум, който му позволявал да се нагажда на момента според ситуацията.
В определени среди още споменават луксозния публичен дом на бандита, в който работели специални и изискани интелигентни момичета. Той ги предлагал на влиятелни личности като политици, известни бизнесмени и дори на свои конкуренти, като чрез тях основно събирал компромати, с които после да изнудва жертвите си.
Свидетели разказват, че самият Пантев рядко прибягвал до услугите на собствените си гърли и никога не ги насилвал. Държал да са спретнати и приветливи, което накарало проститутките малко или много да го уважават. Винаги можели да разчитат на неговата закрила.
Това той доказал при случай, в който двама руснаци отвлекли една от най-доверените му красавици. Поли направо побеснял и изпратил четата да я търси под дърво и камък. След около три дни биячите я върнали жива и здрава, но се чуло, че единият от братушките е утрепан за назидание. Намерили го застрелян и със счупени капачки на колената.
Виж видео:
http://www.youtube.com/watch?v=pPeTvhsj-Zo
Коментирай първи