Казват, че най – популярните българи на 20 век (пък и след това) са двама – Георги Димитров и Петър Дънов. Първият десетилетия наред имаше към името си едно определение етикет – „вождът и учителят на българския народ“, а вторият е наричан от последователите си от Бялото братство си просто Учителя.

Малцина са тези обаче, които знаят, че двамата са споделяли един покрив в стария софийски квартал „Ючбунар“ застроен главно от изселници от Македония.

Малката едноетажна къщичка на столичната улица “ Опълченска“ 66 е построена от майката на Георги Димитров баба Парашкева и сестра й. Бурният живот на бъдещия герой от Лайпцигския процес всъщност протича в тази къща чак до кървавите нощи на Септемврийското въстание през 1923 година.

В къщата на „Опълченска“ Димитров води през 1906 година и първата си булка – младата сръбска поетеса и социалистка Люба Ивашевич, шивачка по професия. Тук младото семейство изкарва най – хубавите си дни до емиграцията на Москва, където през 1933 г. Люба след боледуване умира.

Стопанката на къщата баба Парашкева, майка на осем деца, споделя емигранската съдба на прославения си син Георги. След като той оглавява Коминтерна, отива в Москва. След връщането й в България живее още десетина години самичка в къщатат и умира през лятото на 1944г.

Непосредствено след края на Първата световна война като наемател на вуйната на Димитров на „Опълченска“ се настанява Петър Дънов. Създателят на учението на Бялото братство живее скромно в една от стаите и тук събира много от своите последователи.

Биографиите на двамата велики българи рядко споменават факта, че и Георги Димитров и Петър Дънов са били протестанти, а не православни християни. Учителя е възпитаник на протестанския колеж в Свищов. Майката на Димитров пък била заклета протестантка и ходела на служби само в църквата на улица „Солунска“ 49, която трудно можела да бъде наречена православна. Баба Парашкева мечтаела да види сина си протестански пастор, но комунизмът го отклонил от това предначертание.

Съседите твърдят, че Димитров и Дънов често разговаряли на различни обществени и религиозни теми. Георги вече бил известен синдикален деец, чиято популярност с всеки изминат ден растяла. Увеличавали се и конфликтите му с властта. Свидетели разказват, че когато полицията нахлувала да обискира къщата( а това ставало доста често) , конспираторът Димитров ловко се промъквал в стаята на Дънов. Тя била с отделен вход към улицата и оттам Димитров успявал да избяга. Няколко пъти така младият политик отървал кожата.

Веднъж пристав с няколко полицаи дошла за обиск в къщата и Димитров потърсил начин да се скрие. Дънов по това време тъкмо изнасял беседа – предложил на конспиратора да седне сред учениците му. „А ако ме познаят?“, попитал Димитров. „Няма страшно, седнете спокойно“, успокоил го Учителя. Дъновистите направили място на бъдещия ръководител на Септемврийското въстание и той седнал между тях. Полицаите нахлули в къщата, но не посмели да влязат в стаята на Петър Дънов. Славата му на пророк и религиозен вожд вече била толкова голяма, че ченгетата се стъписали. А Димитров изслушал беседата и даже след това взел участие в дискусията. Всички останали доволни – и конспираторът, и дъновистите, само полицаите останали изиграни.

Валентин Бояджиев, в. „Галерия“

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: