„В началото ми беше трудно. Натисках копчета бавно, винаги нещо обърквах. Но не се отказах“, разказва Ирина Стоянова от град Попово.

Жената страда от детска церебрална парализа, но според тези, които я познават, никога не се оплаква от това.

Ирина дори се научила да пише на компютър, но не с ръцете си, а с пръстите на краката.
„Чувствах се самотна. Исках да изразя своите емоции и мисли. не мога обаче да пиша с пръстите на ръцете.така започнаха да диктувам на свой приятел. Той записваше всичко, което му кажа“, спомня си Ирина.

 

Приятелят й обаче заминава да живее в чужбина. Така жената започва сама да се учи кака да борави с компютъра си.

„Приела съм съдбата си. Това е нещо, което не мога да променя. Затова никога не съм търсила съжаление от хората. В един момент от своя живот останах съвсем сама.

Започнах да търся контакт с други хора от света. Беше много трудно, но компютърът сякаш беше единственото ми спасение, разказва Ирина.

Постепенно тя се научила да пише с пръстите на краката си и така вече пет години сама пише своите разкази.

„Компютърът ми дава свобода. Имам приятели не само от родния си град, но и в страната и чужбина- редовно си общувам с хора от Чикаго. Вече пиша доста бързо. Харесва ми.

„Жива съм,добре съм. Това е достатъчно, за да се чувствам щастлива. Друго не искам от този живот“, допълва Ирина.

“ Имам и приятели, макар и виртуални“, оптимистична е Ирина. Тя не крие, че често хората около нея не я възприемат. Винаги се е чувствала не на мястото си.

„Желая обществото да ни приема нас, различните, такива каквито сме. Защото ние сме със силен дух и добри сърца и можем да дадем нещо на света“, споделя Ирина.

ВИЖ ВИДЕО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: