Каква скромност! Купонът на руския милиардер Александър Лебедев стартира без реки от шампанско, планини от хайвер и момичета, танцуващи по масите – задължителни елементи в празничната програма на всеки руски новобогаташ. Вместо това гостите на Лебедев предъвкват парчета бекон и жулят водка. Отнякъде се чува акордеон, всички скандират „По-здра-вле-ни-я!“. В центъра на тържеството се усмихва рожденикът – бивш агент на КГБ и настоящ милиардер, който скоро ще добави към активите си британския вестник „Ивнинг стандарт“. Годината е 2009, месецът – декември, датата – 16-ти.
След скучния си рожден ден преди две зими руският магнат Александър Лебедев не просто прилапва „Ивнинг стандарт“, излизащ на Острова от 1859 година, но също така става собственик на емблемата на независимия британски печат „Индипендънт“ и лансира успешния ежедневник с кратки новини „i“.
Докато купува вестници на килограм, той налага образа на едър собственик – интелектуалец със социална съвест и слаб апетит към футболните отбори. Сравненията с други руски олигарси – „англофили“ като собственика на „Челси“ Роман Абрамович и притежателят на една трета от „Арсенал“ Алишер Усманов го вбесяват. А да бъде дразнен не е препоръчително. Готов е буквално да смачка опонента си, точно както направи преди няколко месеца в телевизионен ефир. Светкавичното кроше на Лебедев свали на земята опонента му – бизнесмена Сергей Полонски.
Въпреки, че притежава 2,1 милиарда и прикрито зъл нрав като вълк от музикална приказка на Прокофиев, Лебедев предпочита да го смятат за спокойна бяла птица, зачитаща европейските ценности. Разграничава се от руската върхушка. Говори с погнуса за бързо забогателите си сънародници. Описва ги като сбирщина алчни, нискокултурни, полуобразовани

идиоти:
„Те не четат книги, те не ходят на изложби. Те мислят, че единственият начин да впечатлиш някого е като си купиш яхта!“. Но най-голямата му болка е тяхната тотална незаинтересуваност от предренесансовата италианска култура…
За разлика от средностатистическият богаташ – простак Лебедев предпочита да прекарва часове в галерия „Тейт“ вместо в живописния алпийски курорт „Крушевел“. Демонстрира пренебрежение към луксозния живот и непукизъм към колосалните си загуби на борсата, защото „парите нямат чак толкова голямо значение за мен“. Но най-впечатляващата разлика между него и олигарсите – класици е социалната му активност. Вместо да мърка: „Мога да лежа по цял ден“, той развява лозунга “ Мога да направя нещо за Родината!“. Опитва се да подобри живота на обикновените руснаци. Подпомага изкуството, изгражда болници, в които деца се лекуват безплатно от рак, инвестира в производството на сглобяеми къщи и, забележете, дори на картофи! С малки показни жестове засвидетелства съпричастност към мъките на сънародниците си в тежката икономическа ситуация. Преди две години отбеляза вече споменатия 49-ти рожден ден не в замък или в скъпп ресторант, а в редакцията на опозиционния вестник „Новая газета“, който притежава заедно с бившия съветски лидер Михаил Горбачов. В поканата за партито пишело гостите да си носят и бутилка алкохол.
Под елегантния костюм и маската на филантроп Лебедев обаче не може да скрие, че е „първо поколение пари“. Новобогаташът е лъскава монета сред старите европейски банкноти. Въпреки това като критик на Путин и издател на независимия вестник „Новая газета“ той е симпатичен или поне не е антипатичен на Запада. Британският бизнес го описва като „добър олигарх“, който не седи на коляното на Владимир Владимирович Путин. Френското списание „Експрес“ пък ласкаво го нарича „въплъщение на руската версия на американската мечта, метаморфоза на комунииста в успешен либерал“.
Самият Александър Лебедев казва за себе си, че е капиталист-идеалист. В тази си роля се чувства уютно в лондонското Сити и във всяка друга столица на Стария континент. В руския елит обаче той остава с неопределен статут.
Александър Лебедев живее в московския квартал на богатите „Рубльовка“. Далеч от лондонските сноби си позволява типично новобогаташко разточителство – подземен басейн, върху чийто таван са изрисувани розовобузи ангели, и млада съпруга – манекенка. Отвъд просторния му двор, от другата страна на улицата е живял вече покойният президент Борис Елцин. Двамата били близки приятели. Именно по времето на Борис Николаевич за пръв път се заговаря за „олигархия“, а светът чува за първи път имената на Березовски, Гусински, Фридман, Ходорковски. „Олигархията вече не съществува в онзи първичен вид. Днес тя е продължение на дългата ръка на Путин. Онези, които са лоялни към него, имат гарантирано богатство. А тези, които не се подчиняват на Царя, рискуват да загубят всичко, което имат“, казва политическият анализатор Миша Липман. Разбирате какво коства на Лебедев едновременно да критикува властта и да управлява бизнеса си.
Александър Евгениевич Лебедев обаче е умел балансьор. Движи се по ръба на позволената критика във вертикално

управляваната от Путин Русия. Стои на безопасно радстояние от върховната власт. Обстрелва по-далечни мишени. Дългогодишната му война с всемогъщия демоничен кмет на Москва Юрий Лужков, когото обвини в чудовищна корупция, приключва безславно. През 2003 г. Лебедев се кандидатира на местните избори срещу градоначалника. Губи. Все пак става депутат. Утвърждава се като независим либерален политик, настояващ за свобода на печата и реформи в съдебната система, в милицията.
През есента на 2008 г. заедно с Михаил Горбачов създава Независима демократична партия. Двамата притежават и „Новая газета“ – една от последните медии, критични към Кремъл, и диаболичното ФСБ, наследник на КГБ. Всеки ден журналистите на вестника се чувстват като пред разстрел. А специалната кореспондентка на вестника Анна Политковская просто е убита. Лебедев предлага 1 млн. долара за информация, която да доведе до ареста на килъра или поръчителя.

Виж 2 част от биографията на руския олигарх Александър Лебедев ТУК:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: