Муамар Кадафи получи точно онова, което заслужаваше да получи. Тези думи, гарнирани с твърда увереност изрекоха в интервю по телевизионния сателитен канал „Ал Арабия“ бунтовниците от Мисурата, които ликвидираха либийския лидер Кадафи. Наричаше нас плъхове, но той самият избяга и се скри като плъх в една отходна тръба, казва 18-годишният Ахмед Шибани – обявен за човека, застрелял либийския диктатор.
Залавянето на Муамар Кадафи в тръба край родния му град много приличаше на изваждането на Саддам Хюсеин през декември 2003 г. от дупка в една селска ферма, пак недалеч от родното му място. Когато взвод американски войници го откри, диктаторът въобще не приличаше на себе си. Или поне не изглеждаше като бляскавия образ, създаван методично през годините от пропагандната машина на Министерството на културата и информацията в Ирак. Саддам, който целенасочено толерираше и насърчаваше през годините на своята абсолютна власт коленопреклонен култ към собствената си личност, обичаше да бъде наричан „Лъва на Месопотамия, Новият Саладин, който ще освободи Йерусалим от кръстоносците и евреите,
баща и защитник на палестинците и арабската нация. В края на 2003 г. обаче от землянката край Тикрит изпълзя един немощен и чорлав старец, съсипан от 8-месечно бягство, изоставен от огромната си армия и страховития си апарат за сигурност. Предаден, сам и окаян. Принуден дълги седмици да ходи по нужда и да се храни на едно и също място, малко по-широко от ковчег.
За разлика от Кадафи, неговият шанс беше, че го намериха не цивилни иракчани, а американци и то униформени. Едва ли можем да си представим какво щеше да му се случи на Саддам ако го бяха хванали например Кюрди от Севера или шиити от Южен Ирак.
На едните той пусна отровен газ през 1988 г., като изби хиляди, включително жени и деца, а бунтът на другите в началото на 90-те бе смазан по негова заповед, с ужасяващи по своята бруталност кървави репресии.
Това, което последва след залавянето на Саддам Хюсеин от американската армия, бе просто едно умерено, цивилизовано унижение. Бившият диктатор бе показан по телевизията в медицински кабинет, където един ефрейтор с гумени ръкавици му бърка с шпатула в устата, за да провери зъбната му картина. А после го преглежда за въшки и други паразити. Кадри, целящи по-скоро психологическо въздействие върху иракчаните, изпитващи дотогава метафизичен страх само при споменаване на президентското име.
След всичко, което бе направил с Ирак и иракчаните, откакто пое държавното управление през 1979 г., а и преди това като вицепрезидент, нямаше почти никакво съмнение, че вавилонския лъв ще получи смъртна присъда. Той самият го знаеше, затова в съдебната зала избра тактика на поведение, с която да върне част от загубеното си достойнство, гордост и блясък. Само подстрига, но не обръсна брадата си и дори в килията продължи да си боядисва косата. Явяваше се на заседанията по делото с черен костюм и бяла риза, без вратовръзка, често държейки Корана в ръка – част от една нова стилистика. Запазвайки обаче част от стария си имидж на твърд и непоколебим държавник, той нерядко си позволяваше да крещи и тропа с юмрук по съдебната банка, а понякога дори обиждаше съдията.
Тези демонстрации на характер, съчетани с вътрешнополитическата ситуация на хаос в страната и все по-честите изблици на омраза към чуждоземните окупационни сили обърнаха мнението на много иракчани.
В така наречената от американската администрация „битка за сърцата и умовете на хората“, Саддам успя да събере симпатии. Най-вече в среедите на загубилите малките си привилегии суните, военни и членове на бившата управляваща партия „БААС“.
Въпреки всичко през ноември, 2006 г. съдът призна Саддам Хюсеин за виновен за престъпления срещу човечеството и го осъди на смърт чрез обесване.
Присъдата бе изпълнена рано сутринта в деня преди настъпването на новата 2007 г.
Повечето световни телевизии се ограничиха само до това да покажат избрани кадри преди и след екзекуцията. Но в ерата на интернет и мобилните телефони пълната версия от обесването веднага се появи по сайтовете, а от там бе показана и по отделни тв. канали. Предимно в регионални центрове като Джалалабад, Пешавар и Керманшах, където хората имат подчертан афинитет към подобен род риалити шоу.
Краят на Саддам бе подобаващ за диктатор от неговия мащаб. Той се появи на бесилката, облечен в черно пардесю,
прилежно сресан и абсолютно спокоен. Този, който трябваше да му надене примката на шията сравнително дълго му обяснява предимствата на това да имаш шал, когато предстои да те бесят. Саддам изслуша всичко с лека досада и кимна в знак на съгласие да му сложат едно черно фишу около врата. После му нагласиха въжето и му обясниха, че може да се помоли.
Саддам Хюсеин започна да рецитира така наречената шахада – ислямското символ верую: „Ашхаду иля иляха иллалах, уа ашхаду анна мухаммаду расулуллах“, което на български се превежда като: „Свидетелствам, че нямам друг Бог, освен Аллах и Мохамед е негов пророк!“. Саддам обаче нямаше време да каже цялото изречение. Точно беше стигнал до Мохамед, когато подът под краката му се отвори и той увисна с онова свистене, наподобяващо изсипан чувал.
Както и след екзекуцията на Николае Чаушеску в Румъния, до трупа на Саддам Хюсеин е допуснато медицинско лице, което да установи настъпването на смъртта. Така завършва житейския си път великият вавилонски диктатор – един от най-безскрупулните авторитарни лидери на нашето време.
Обесването на Саддам Хюсеин! ВИЖ ВИДЕОТО:
ВИЖТЕ ОЩЕ:
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи