Когато на 2 юли в 9.15 часа министър-председателят на България Георги Димитров умира в Москва, Сталин заповядва тялото му да бъде балсамирано. Само след 6 часа се пристъпва към организацията на сложната манипулация.
Макар, че диктаторът от Кремъл не обичал особено българина, когато издал тази заповед е мислел повече за това как ще постъпят с неговото тяло след смъртта му. Защото балсамацията на Георги Димитров е втората поред след тази на Владимир Илич Ленин.
В специализираните издания се твърди, че тайните на балсамацията и днес са строго пазени от руските специалисти.
В Москва приготвили тялото на Георги Димитров за пренасянето му в България. Запазени са протоколите за тази подготовка. В тях се казва, че е извършено „наливане на специални балсамни течности в крайниците и допълнително местно инжектиране в тъканите на гърдите и корема“. Освен това е извършено местно инжектиране в пръстите на стъпалата и дланите за предотвратяване на по-нататъшното им деформиране. Съветският екип от експерти е бинтовал тялото на Димитров с гумени бинтове и лепенки, за да

се запази влажността на трупа по време на пътуването му до София.
Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Те били настанени и веднага започват работа в двореца Врана, който по това време е резиденция на министър-председателя Георги Димитров. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му царица Маргарита. Стаята е на втория етаж на двореца, в неговото южно крило. Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава безсмъртие вождът Димитров, днес спи и сънува позитивни неща за България собственикът на Врана – цар Симеон Втори.
Само след 2-3 дни мавзолеят е готов – строителството му завършва за рекордните 138 часа. Изграждането му е истинско чудо и е дело на войници, бригадири – доброволци и строители от цяла България. Медиците изваждат мозъка на Георги Димитров – за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за мавзолея. Те го предават на отговорно пазене в БАН – мозъкът се съхранява в нейните сейфове и до днес.
Специалният съркофаг за тялото е подготвен също от съветски специалисти. След откриването на мавзолея за посетители, той е посетен от милиони хора в продължение на около 41 години.
През 90-та г. съвсем естествено тленните останки на Димитров са кремирани и погребани от неговите роднини.
Понеже всяка балсамация има определен срок, периодично тялото на Димитров е подлагано на освежаващи мерки. На няколко пъти у нас са идвали на инспекция екипи на съветски специалисти да проверят състоянието на мумията на площад „Девети септември“ (днешен Батенберг-б.а.). Веднъж-два пъти е сменян и костюмът на Георги Димитров, защото платът под влиянието на неизвестни органични въздействия, видимо гниел.
През 70-те години УБО престъпва към ремонт на мавзолея. За да започнат строителните работи мумията на Георги Димитров е преместена в един малък град край Урал, където се съхранява в продължение на 10 месеца при специални условия. Самото преместване на тялото става с влак в специален вагон и при абсолютна секретност.
За ремонта са привлечени най-добрите строителни специалисти от страната. Външната облицовка на култовата сграда се прави с красив врачански камък. Реконструкцията трябва да бъде завършена за деветосептемврийската манифестация. Надписът на

фасадата „Георги Димитров“ се изписва със специално златно фолио. Но художникът, който се занимава с тази работа изведнъж изчезва, оставяйки недописани буквите „…ТРОВ“. Едновременно с това той отнася и уникалните шрифтови шаблони за надписа. Налага се УБО да го търси под дърво и камък из цялата страна. Откриват художника на морето край Шабла да се къпе на плажа. Докарват го обратно в София, за да си довърши работата.
След края на продължителния ремонт от СССР връщат мумията обратно в София. Тогава възниква още един нестандартен проблем. Съветските специалисти забелязват, че в херметическия саркофаг с мумията се разхожда… някаква муха. Никой не може да обясни как е попаднало досадното насекомо в изпълненото със специален газ пространство. Някой се сетил, че ако мухата снесе яйцата си вътре и, не дай Боже, се пръкнат червеи, мумията може да бъде унищожена. Направена била оригинална спасителна операция – един от съветските специалисти си надянал противогаз, влязъл в саркофага и цели три часа ловил мухата. И накрая я хванал. Така били спасени от унищожение тленните останки на Георги Димитров.

Виж взривяването на мавзолея на Георги Димитров! ВИЖ ВИДЕОТО:

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: