Вчера по една от националните ни телевизии, за които все повече се съмнявам, че всъщност са украински тв. канали, и даже по време на изборите имах чувството, че всъщност избираме президент на Украйна, говори политолога Светослав Малинов. Малко преди водещият да му вземе думата, той заяви, че за Украйна никога не стигало времето и затова поиска поне още 30 секунди… Какво каза накратко: Лошите сили (путинисти, копейки и т.н. слагам и себе си в това число) според него смятаме, че мирът ще дойде тогава, когато Украйна се предаде. И приемаме позицията на Владимир Путин, а именно: „Няма да започнат преговори, преди Украйна да се предаде, да престане да се сражава и да се откаже от тези четири области. Докато не ги превземем, няма да започнем преговори“. И в същото време пак ние, лошите копейки, лицемерно скандираме отстрани – мир, мир, мир…

Понеже този начин на възприемане на войната в Европа се налага масово, ще направя кратко възражение:

Ние скандираме мир, мир, мир, обаче от 2014-та. Тези, които по онова време се правеха на разсеяни и не виждаха какво се случва, не виждаха завладяването на Украйна от Запада и бруталното ѝ използване за чужди цели, тероризма на украинските въоръжени формирования (ВФУ) и саботирането на мирния процес от западните кукловоди… същите изведнъж от ястреби се превърнаха в бели гълъби, когато Русия се намеси и „техните“ започнаха да губят. Доста лицемерно и доста закъсняла съпричастност.

Най-неадекватно е обаче разбирането, че тази война се води за територии. Нека се върнем малко назад:

– Украинските „умни и красиви“ правят въоръжен преврат, за да наложат със сила своите виждания за развитие на страната – 2014-та. Правят го с преврат, защото прозападната им позиция масово не се подкрепя от населението и те не биха могли да вземат властта чрез избори. След майданския преврат започват техния „възродителен процес“.

– Референдум в Крим и връщане в Русия. Дълга тема, но законен – незаконен… референдумът е доста по-законен от преврата, наречен Майдан.

– Контрапреврати в Донецка и Луганска област, но пак с референдуми, тоест – една идея повече законност, пък и като реакция на преврата в Киев и последвалите събития.

– Киевските превратаджии тръгват с тежка военна техника към донбаските „референдумджии“ (не обратното). Започва война, в която западните питомци вкарват редовно елементи на тероризъм към местното население – това все пак са „колоради, ватници и подчовеци“, защо да ги жалят…

– Преговори за мир Минск-1 – неуспешни.

– Контранастъпление на донбаското Опълчение, Западът се съгласява на преговори, за да го спре.

– Минск-2: частично успешно споразумение, одобрено от Съвета за сигурност на ООН. След него войната става позиционна.

– Украинските марионетки не изпълняват нито една точка от споразумението, отказват да променят Конституцията и да си върнат двете области на Донбас на федеративен принцип. Западът ежедневно пищи, че Русия не изпълнява споразумението, макар че тя дори не е страна по Минското споразумение, а само гарант по него, като Франция и Германия за другата страна.

– През цялото това време Западът помага за изграждане на силна украинска армия, която да реши конфликта със сила, не по мирен път.

– През февруари 2022 г. контранастъплението на ВСУ започва и Русия се включва във войната. Нашите приятели от правилната страна на историята биха попитали – а не можеше ли републиките Донецка и Луганска просто да се предадат, да се откажат да се сражават, да са откажат от земята си, хората да бъдат изпратени във филтрационни лагери, други убити и т.н.?

Обаче, най-интересният и ключов момент от геополитическа гледна точка е в 2021 г., но за него в част 2 – утре, че стана много дълго.