Магазините в Киев са празни, като у нас по луканово време. Какво е в украинската провинция не ми се и мисли. Руските удари по хранителни складове омаломощават снабдяването. Няма брашно, яйца, млечни продукти… Паническото пазаруване на киевчани допълва кошмара. Очертава се зима без ток и вода.

На площада всяка вечер – масови протести срещу Зеленски заради корупцията, насилстветата мобилизация, уволнението на военния министър Фьодоров… но вече и от глад. В отчаянието си хората пълнят улиците – без страх от руските ракети и тоталната липса на ПВО. Няма да го видите по БТВ, Нова, БНТ; няма да го чуете по БНР и „Дарик“; няма да го прочетете в „24 часа“ и медиите на Пеевски и Прокопиев.

Медийната цензура обаче няма как да подмени реалността – Киев е паднал. Пада целият Донбас – със Славянск и Краматорск. Пристанището в Одеса е опустошено. Наложена е пълна морска блокада. До няколко месеца може изобщо да няма Украйна. Но садистите от Брюксел и Лондон забраняват на Зеленски да сключи мир. Те ще воюват, но не със своята кръв, а с кръвта на последните убити украинци. Ще воюват, защото фалират и докато фалират.