От големите находища на нефт в света САЩ имат достъп само до петрола на Ирак. Там те са струпали свои военни бази и държат само района на находищата. Големият проблем на американците обаче е че самия Ирак е под контрола на Иран и износът им на добития от там нефт е под блокада, тъй Ирак е заобиколен от държави, които са под контрола на Русия.
Иракският си нефт американците изнасят за Европа през Сирия и Ливан, а за останалата част от света – през Персийския залив.
Иран и Сирия обаче могат да блокират износа им или да наложат квоти, ограничаващи този износ.
САЩ имат ултиматум от иракското правителство да се изнасят от Ирак и ако загубят и тези находища де факто остават без нефт.
Пращат флота си в Близкия Изток единствено за да гарантират доставките на иракски петрол. Именно за това Тръмп каза: „Няма да нападнем Иран ако се споразумее с нас“. Това е споразумението, което САЩ искат да постигнат, въпреки помпозните закани и абстрактни обяснения на Тръмп.
При отказ на Иран САЩ имат план-Б – да водят евентуалната война с Иран от максимално безопасно разстояние – основно от Индийския океан. Другата причина за това е че всички държави в региона застанаха зад Техеран и отказаха на янките да приемат техни войски на своя територия. САЩ имат бази на територията на някои от тях, но те първи ще бъдат изпепелени от иранските хиперзвукови ракети. Така че по 100 причини ударите от по-близка дистанция това не са опция.
От съображения за сигурност САЩ си изтеглиха и всичките инструктори от Ирак и войските от базите си в целия Близък Изток, включително от най-голямата си база в Катар.
Но не е опция да удрят по Иран и от по-далечна дистанция – от Индийския океан, защото Иран има противокорабни ракети с радиус на действие няколко хиляди километра.
До война едва ли ще се стигне, тъй като такава война лесно може да прерастне в световна още повече, че Русия, Турция и Иран имат договор за съюз, целта на който е гарантиране на стабилността на Близкия Изток.
Освен това НАТО е изтощено и не може да води продължителна война.
Преди няколко дни сирийската армия превзе две находища на нефт, едно газово находище, ГЕЦ и осем населени места и изтласка кюрдските войски на изток.
Сирийският президент е в Москва и се среща с Владимир Путин – за трети път през последните 4 месеца. Очевидно е че Джолани не е американски „кучи син“, а компромисна фигура вследствие на договорка между САЩ, Русия, Китай и може би Турция.
Възможно е американците отново да нападнат Сирия, за да я дестабилизират. Не им е лесно да поддържат с постоянен бой отворени коридорите си за износ на иракския нефт. На всичкото отгоре това кърваво тяхно занимание вече започва да им струва и прекалено скъпо – чисто финансово.
Skandalno.net
Коментирай първи