Не, не си луд. Но си сам на местопрестъплението, докато извършителите дават интервюта по телевизията и обясняват как са те спасили.
Нека поговорим за темата, която всички избягват като прокажена – голямата измама, наречена „Еврото в България“. Обещаха ни билет за клуба на богатите, а ни вкараха през задния вход в чакалнята на социалните помощи. Продадоха ни красивата илюзия, че когато сменим етикета, ще сменим и съдбата си. А какво стана? Левът стана евро, но покупателната ти способност се превърна в жълти стотинки. Цените полетяха стремглаво нагоре, икономиката влезе в режим на свободно падане, а ти стоиш пред касата в магазина и осъзнаваш, че си ограбен. Законно.
И тук идва време да назовем имената, защото безименното зло е просто статистика, а престъплението винаги има автори.
Вижте ги. Бойко Борисов, който години наред крепеше фасадата и постилаше килима на това послушание, само за да бъде потупан по рамото в Брюксел. После дойдоха Кирил Петков и Асен Василев – усмихнатите харвардски момчета на неолибералната десница. Те ни продадоха инфлацията като „икономически растеж“. Те ни обясниха, че тяхната математика е перфектна, просто твоят портфейл е грешен. Добави към тях и Христо Иванов, който докато ти броиш стотинките за хляб, ти обясняваше витиевато за конституционни реформи, сякаш параграфите могат да нахранят децата ти.
А помниш ли телевизионните жреци на този преход? Онези вечни експерти и банкери като Левон Хампарцумян, които с пура в ръка и снизходителна усмивка ти обясняваха от екрана, че ако не искаш еврото, си просто един неграмотен, ретрограден балкански субект. Впрегнаха целия си дигитален антураж – влогъри с избелени зъби и спонсорирани подкасти, инфлуенсъри на празнотата, които ти чертаеха графики колко си добре, докато ти усещаше как примката се стяга.
Марк Твен има една жестока, но хирургически точна мисъл: *“По-лесно е да измамиш хората, отколкото да ги убедиш, че са измамени.“*
Ето това е гениалността на нашата родна политическа и медийна класа. Те не просто те ограбиха. Те изградиха система, в която, ако извикаш „Дръжте крадеца!“, теб те обявяват за луд. Превърнаха националното предателство в евроатлантическа ценност. Икономическият хаос беше опакован в целофана на „интеграцията“.
Питаш защо допускаме да не им търсим отговорност? Защо не ги изправим пред съда на обществото?
Защото отговорност се търси от народ, а ние бяхме успешно редуцирани до стадо потребители. Потребителят не прави бунтове, той просто тегли бърз кредит, за да си плати тока. Дресираха ни да сме публика на собствената си екзекуция и дори да ръкопляскаме, когато палачът говори на правилен английски.
Да, това е чисто престъпление. И ти не си малоумен, че го виждаш. Трагедията е, че в царството на слепците, този, който вижда истината, не става цар. Той просто страда двойно. Но първата стъпка към събуждането е точно тази – да спреш да се съмняваш в собствения си разум и да започнеш да сочиш виновниците с пръст. Защото мълчанието ни е техният най-голям капитал.
Веселин Стаменов
Коментирай първи