Автор: Велизар Енчев
Докато не се прекъсне връзката между социалната зависимост и политическата изгода, изборите ще се решават не в урните, а в махалите. Тридесет и пет години след началото на демокрацията България продължава да е пленник на един мръсен и циничен пазар – пазарът на гласове. Докато Европа говори за дигитализация, климатичен преход и човешки права, у нас демокрацията се търгува на късове – за 50 лева, торба брашно и бутилка олио…
А най-търсеният посредник в този черен пазар е добре познат – циганският барон.
Навсякъде, където ромската бедност се е превърнала в инструмент на властта, се ражда същата фигура. Локален бос, често неграмотен, но с пари и влияние; човек, който не носи идеи, а контрол. В замяна на партийни обещания и дребни облаги, той осигурява „сигурен вот“.
В България този модел е стигнал своето съвършенство. ДПС, някогашният защитник на малцинствата, днес действа като търговска корпорация, за която всеки ромски квартал е електорална концесия. И циганските барони – местни кметове без титли, но с орди от зависими хора, са нейните корпоративни мениджъри.
Тези хора не са жертви. Това е ромската мафия. Не онази с костюми и черни коли, а мафията на глада – по-тиха, но не по-малко жестока.
Тези мафиоти държат ключовете към страха: раздават помощи, уреждат работа в общината, осигуряват пари за лекарства. После, в деня на изборите, събират „дълговете“. И така демокрацията се превръща в рекет.
В Румъния го наричат „електoрален феодализъм“ – защото селата и гетата живеят под властта на свои феодали.
У нас – същото. Разликата е само в това, че никой не смее да го нарече с истинското му име. Защото зад всеки такъв барон стои депутат, зад депутата – партия, зад партията – мълчанието на обществото.
Истината е проста: без бароните, купуването на гласове щеше да е трудно, почти невъзможно. Без партиите, бароните нямаше да имат смисъл. Това е симбиоза между партийната корупция и циганската бедност, в която и двете страни печелят.
И докато държавата се прави, че не вижда, те продължават да издигат свои палати сред калта. Палати, построени върху продадени гласове.
В Румъния, след 2016 г., държавата започна да разбива изборните гета чрез целеви социални програми и реална интеграция – не през посредници, а пряко.
В България още се крием зад евфемизми и етническа чувствителност, докато зад кулисите в гетата тлее престъпна феодална система, обезсмисляща самото гласуване.
В Пазарджик изборите разкриха ново измерение на схемата – през целия ден се появяваха видеа с „лов на купувачи на гласове“ и граждански арести в ромските села край града, които се превърнаха в терен за открити злоупотреби.
Село Огняново не е изолиран инцидент, а симптом на системен провал – политически, институционален, правоохранителен. Той показа, че механизмите за контрол върху изборния процес са неефективни, че прокуратурата и МВР реагират формално, а Централната избирателна комисия се ограничава до кухи констатации.
Проблемът не е само в това, че има хиляди бедни в Столипиново, Факултета и още десетки анклави, а че държавата ги е оставила в ръцете на ромски барони и партийни брокери.
И докато не се прекъсне връзката между социалната зависимост в гетата и партийната изгода, изборите ще се решават не в урните, а в махалите.
Автор: Велизар Енчев
Коментирай първи