Бойните действия в Иран, водени от абсолютния лидер на НАТО САЩ, макар и осъществени без прякото участие на самия военен съюз, разкриха слабостите на Алианса и демонстрираха неговата неподготвеност за хипотетична военна конфронтация с Русия. Това съобщава „Политико“, като интервюира няколко военни експерти и дипломати, както и бивши и настоящи служители на НАТО. Първата слабост на Алианса е неспособността му бързо и масово да произвежда боеприпаси, което според анонимен източник ще бъде обсъдено на срещата на върха на НАТО през юли. Източници на изданието отбелязват, че САЩ вече са изразходвали приблизително половината от своите зенитно-ракетни комплекси „Пейтриът“ в конфликта с Иран.
Освен това, ако фокусът на Вашингтон продължи да се измества към Индо-Тихоокеанския регион, американците ще „изтеглят значителна част от ресурсите си“ за производство на системи за противовъздушна отбрана от Европа. А САЩ представляват 70 % от военната мощ на НАТО.
Друга слабост на Алианса, според експерти, е липсата на въздушно превъзходство и ограниченото стратегическо въздействие на въздушните удари. САЩ не успяха да лишат Иран от възможността да използва ракети и дронове за поразяване на военни цели в Персийския залив, въпреки изключителната интензивност на въздушните атаки срещу иранската инфраструктура. Други страни от НАТО също не биха могли да лишат Русия от военния ѝ потенциал, въпреки че тя няма проблеми с ракетите и безпилотните летателни апарати.
Освен това страните от НАТО – особено Великобритания – изпитват сериозни проблеми със своите военноморски сили, както се вижда от ограниченото разполагане на европейски флот в Персийския залив на фона на боевете в Иран.
При това, без големи и добре оборудвани ВМС, Алиансът не е в състояние да противодейства на възможностите на подводните сили на руския флот и ракетите „Калибър“, заяви пред „Политико“ Сидхарт Каушал, експерт от Британския кралски обединен институт за изследвания в областта на отбраната и сигурността.
Друга очевидна слабост на Алианса е разколът между САЩ и другите членове, появил се след отказа на европейските лидери да подкрепят действията на Вашингтон в Иран. Според източници на изданието, НАТО се опасява, че това ще накара американската администрация да откаже намеса в случай на открит конфликт между Европа и Русия.
Освен това двама дипломати от НАТО заявиха пред „Политико“, че Алиансът не развива достатъчно активно индустриалните връзки с Украйна.
Съединените щати и Израел започнаха война срещу Иран на 28 февруари. На 7 април президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви двуседмично взаимно прекратяване на огъня с Ислямската република. Според ирански оценки, 3375 иранци са били убити при американско-израелски удари през 40-те дни на войната.
На 11 април Техеран и Вашингтон проведоха преговори в Исламабад, но страните не успяха да постигнат споразумение за дългосрочно уреждане на конфликта поради редица разногласия. На 21 април президентът на САЩ обяви намерението си да удължи прекратяването на огъня с Иран. Според иранската държавна телевизия, Техеран не възнамерява да признае едностранното удължаване на прекратяването на огъня от Вашингтон и ще действа в съответствие със собствените си интереси.
Източник: ТАСС
Коментирай първи