Автор: Шиничи Икеда,“Асахи Шимбун”
Дълбоката причина за тази война е разпадането на американското общество и, по-конкретно, състоянието на “нулева религия”. Моралната и духовна дисциплина, както и ценностите, които някога са обединявали обществото, са изгубени. В този упадък и празнота се разпространява “нихилизмът”, при който хората сякаш се наслаждават на разрушението и дори на акта на убийство. Това важи и за Израел. Ако един ирански лидер не се съобразява с намеренията на САЩ, те го елиминират. Елиминирането, един по един, на лидерите на друга държава – това никога не бива да се толерира. Това не е светът на разумната модерна политика; това е резултатът от лудостта. Французите, японците, китайците, всички на планетата трябва да го признаят. Това е методът на Хитлер. Сега говоря като евреин, противник на ционизма. Искам японските читатели ясно да разберат, че аз, французин от еврейски произход, критикувам тяхната лудост и безразсъдство по-силно от всеки друг, заявява френският историк, демограф и антрополог Еманюел Тод.
Това е френският превод на интервюто, което дадох за японския в. “Асахи Шимбун”, когато бях в Япония. То е публикувана на сайта “Asahi Shimbun Asia and Japan watch”. Препрочитайки това интервю, съм поразен от неговата откровеност. Наистина се чувствам по-свободен в Япония, пише в блога си в Substack Еманюел Тод.
– Какви са последиците за света от атаката, водена от Израел и САЩ срещу Иран?
– Като историк бих искал да започна с една цялостна визия. Тази война в Иран е следствие от две големи поражения, които САЩ вече претърпяха. Първото поражение, както казах по време на интервюто ни през февруари 2025 г., е фактическото поражение на САЩ от Русия в Украйна. САЩ, чийто производствен сектор е в упадък, се оказаха неспособни да доставят на украинците достатъчно оръжия и боеприпаси, което извади наяве факта, че американската индустриална система не може да издържи широкомащабна война. Второто поражение, което последва, е още по-значимо: поражението от Китай. Американският президент Доналд Тръмп заплаши Китай с мита, но когато китайците отвърнаха, заплашвайки САЩ с ембарго върху редкоземните си метали, той бързо трябваше да отстъпи. Следователно разбираме, че всичко, което прави днес, е просто отклоняване на вниманието, което цели да ни накара – и него самият – да забравим тези големи поражения.
– При последното ви посещение в Япония миналата есен, когато участвахте в Световния форум “Асахи” (Asahi World Forum, вие споменахте възможността за американска атака срещу Венецуела. Е, това се случи и впоследствие САЩ приместиха фокуса на атаките си срещу Близкия изток. Какво мислите по този въпрос?
– Да. Атаката срещу Иран на Израел и САЩ започна по същия начин. Но тъй като Иран не се срина, ситуцията се влоши и би могла да се превърне в трето голямо поражение за САЩ.
– Накъде води света американската атака срещу Иран?
– Дълбоката причина за тази война, както споменах и през февуари 2025 г., е разпадането на американското общество и, по-конкретно, състоянието на “нулева религия”. Моралната и духовна дисциплина, както и ценностите, които някога са обединявали обществото, са изгубени. В този упадък и празнота се разпространява “нихилизмът”, при който хората сякаш се наслаждават на разрушението и дори на акта на убийство. Това важи и за Израел. Ако един ирански лидер не се съобразява с намеренията на САЩ, те го елиминират. Елиминирането, един по един, на лидерите на друга държава – това никога не бива да се толерира. Това не е светът на разумната модерна политика; това е резултатът от лудостта. Французите, японците, китайците, всички на планетата трябва да го признаят. Това е методът на Хитлер.
– Не е ли твърде суров този израз?
– Точно така. Сега говоря като евреин. Искам японските читатели ясно да разберат, че аз, французин от еврейски произход, критикувам тяхната лудост и безразсъдство по-силно от всеки друг.
Първоначално “войната” трябваше да бъде сблъсък между две армии. Но вижте какво правят САЩ и Израел сега. Не е ли “убийство” насочването към отделни лица и тяхното убиване? Главната роля в американската външна политика сякаш е била прехвърлена не на Държавния департамент или Пентагона, а на ЦРУ.
– Искате да кажете, че се е променила самата политическа система на САЩ, демократична нация, която ще отпразнува през юли 250-ата годишнина от създаването си?
– Да. Трябва да кажа, че това вече не е традиционната “република”, съставена от Конгреса, президента и Върховния съд. От това, което виждам, САЩ вече са се превърнали в “империя”, съставена от президента, Пентагона и ЦРУ. Конгресът и Върховният съд изглеждат като нищо повече от консултативни органи. В американска външна политика, основана на целенасочените убийства на отделни лица, ЦРУ се е превърнало в най-важната институция. Това е доказателството, че САЩ, като нация, са се изродили в “нихилистична държава убиец”.
Радев новини
– В миналогодишното интервю вие заявихте, че Япония не трябва да се намесва в конфронтации, които биха могли да бъдат прeдизвикани от САЩ, а че трябва да наблюдава внимателно случващото се. Какво мислите сега, след като Япония за първи път има жена министър-председател?
– Все още не мога да преценя какъв тип промяна представлява това за японското общество. Като цяло обаче първата жена държавен глава или министър-председател често се държи като мъж, за да докаже, че няма разлика между мъжете и жените.
Чувал съм, че министър-председателката Санае Такаичи са възхищава на бившата британска премиерка Маргарет Тачър, но трябва да подчертая, че това е опасно. Макар че Тачър беше интересен фигура, аз не ѝ се възхищавам. Именно тя унищожи британската работническа класа и индустриалната система. Не знам на какво точно се възхищава министър-председателката Такаичи в Тачър. Мисля обаче, че непримиримата ѝ позиция спрямо Китай е типичен пример за това, което наричам “въображаем национализъм”.
– Какво имате предвид под това?
– В нашата епоха самият национализъм е поставен под въпрос, но ми се струва странна идеята, че “да бъдеш враждебен към Китай е равнозначно на японски национализъм”.
Традиционно идеологията на национализма се основава на идеята за увеличаване на населението и разширяване на сферата на влияние. Истинският японски национализъм би трябвало да се стреми към суревенитет на Япония. В тази перспектива не е ли по-важно за Япония да обмисли първо отношенията си със САЩ, вместо да се впуска в конфликт с Китай? Това би трябвало да е очевидно за всеки, който мисли за Окинава. Ако приеме гледната точка на “автентичния”, а не на “въображаемия” национализъм, е естествено да се бори за суверенитета и независимостта на нацията си и да си върне чуждестранните бази, разположени на нейна територия. Мисля, че никога не е в интерес на Япония да попадне в капана на американската стратегия на “разделяй и владей” и да влезе в конфликт с Китай по искане на Вашингтон .
– Освен Такаичи, не е ли усещането за криза на фона на ситуацията в Тайван в основата на непримирамата позиция на консервативните японски елементи спрямо Китай?
– Хваля се, че съм един от малкото французи, които познаваха Шинпей Гото, който ръководеше японската колонизация на Тайван. Разбирам, че японската колонизация на Тайван, дължаща се отчасти на постиженията на хора като Гото, беше рядък успех в историята на световната колонизация. Много рядко е дори някои местни жители да пазят хубави спомени за Япония, колониалната сила. Но това принадлежи все пак на миналото. Независимо дали човек одобрява или не изявленията на Китайската комунистическа партия, не може да се говори за Тайван, пренебрегвайки връзките му с Китай, както в културно отношение, така и в реалността на международната политика.
Опасно е да се прикрива реалността зад носталгията по миналото. С други думи, опасно е да се въвежда положителна оценка на минали исторчески факти в модерната реалполитика. Епохата, в която Тайван беше японска колония, приключи прези 80 години и залъгването с илюзията, че “да имаме лоши отношения с Китай е национализъм”, е именно форма на въображаем национализъм.
– Какво мислите за случващото се в света?
– Това, което се случва сега, не се ограничава само до възможността САЩ да претърпят третото си поражение. Това може да бъде и крах на огромна империя. Идеалите и структурите, с които сме свикнали и които са поддържали света дълго време, се сгромолясват с голям трясък.
– В такъв свят по кой път трябва да поеме Япония?
– Трите източноазиатски страни – Япония, Китай и Южна Корея – са изправени пред общо структурно предизвикателство: сериозен демографски спад. Те споделят също конфуцианско културно наследство и притежават огромна индустриална мощ, представлявайки трите заедно около 90% от световното корабостроене. Приликата им е изключително забележителна и по отношение на модела им на растеж, основан на износа.
Пътят, който Япония би трябвало да следва, е внимателно да проучи собствените си характеристики, дискретно да се дистанцира от САЩ и мирно да задълбочи разбирателството и отношенията си с азиатските страни, включително Китай.
Може би навлизаме в ера на големи сътресения. Но ако Япония поеме по този път, много страни, сред които Китай и Русия, ще приемат съществуването на Япония в един все по-многополюсен свят.
Еманюел Тод е роден през 1951 г. Благодарение на своя анализ на обществото, основан на семейната система, нивото на грамотност и демографските промени, той предрече рухването на Съветския съюз, излизането на Великобритания от Европейския съюз и появата на Тръмп в САЩ. Сред многобройните му трудове е “Поражението на Запада”.
Коментирай първи