Автор: Дейвид Авере, dailymail.co.uk

Западните санкции не са направили нищо, за да възпрат Русия да продължи агресията си в Украйна, и може би дори вредят повече на Великобритания и Европа, отколкото на Москва, тъй като Владимир Путин продължава да води война срещу Киев.

Повече от две години след като президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „рублата ще бъде превърната в руини“ от санкциите, руската икономика изглежда по-устойчива, ако не друго, то ръстът на БВП ще достигне 3,6 % през 2023 г. – повече от всяка страна от Г-7.

Вместо това усилията на Запада да осакати военните усилия на Кремъл чрез замразяване на средства, изваждане на руските банки от международните платежни системи и прекратяване на търговията само подтикнаха Москва да изгради по-добри отношения с други международни партньори, включително Китай и Иран.

Сега експертите бият тревога и предупреждават, че ако санкциите продължат, Великобритания и европейските ѝ партньори само ще станат по-слаби в лицето на своите врагове и по-послушни на САЩ.

Ексклузивно за MailOnline д-р Ксения Къркъм, специалист по икономически войни в Кралския колеж в Лондон, заяви, че Европа „се прострелва в крака“ със стратегията си за санкции и е подтикнала Русия да „избяга от западните механизми за контрол“ и да стане по-самостоятелна.

Алън У. Кафъруни, професор по международни отношения в американския колеж „Хамилтън“, твърди, че решението на Европа да спре вноса на руски нефт и газ не е довело до нищо друго, освен до увреждане на собствените им икономики и до пълнене на джобовете на американските корпорации, докато Русия продължава да изнася необезпокоявано своите въглеводороди на изток.

Западните санкции може да навредят повече на Великобритания и Европа, отколкото на Москва, твърдят експерти

Безмилостният ангажимент на Запада да накаже Русия с икономическа война продължава вече десетилетие.

Америка и ЕС наложиха санкции на руските предприятия още през 2014 г. след анексирането на Крим – тактика, която според Министерството на външните работи на Обединеното кралство имаше за цел да „възпре, наруши и демонстрира“ – т.е. да възпре по-нататъшната агресия на Русия, да наруши нейните гнусни дейности и да демонстрира решимостта на Запада.

Но тоталното нахлуване на руските сили в Украйна през февруари 2022 г. изкристализира провала на санкциите като форма на възпиране, тъй като мерките очевидно не успяха да спрат Кремъл да продължи с насилствените си цели.

Санкциите оказаха огромно влияние върху поведението на Русия, но не в посоката на заявените от изпращащите държави цели, казва д-р Къркъм.

„Ако целта е била да се възпре Русия, то санкциите са имали обратен ефект – те просто са я направили по-агресивна към Запада, особено към САЩ. След избухването на войната западните партньори на Украйна отказаха да защитят Киев с ботуши на земята или самолети в небето. Вместо това те драстично увеличиха обхвата на и без това неуспешните си санкции, опитвайки се да отслабят военната машина на Путин и да го принудят да промени поведението си, като осакатят икономиката и наложат още по-строги санкции на ключови държавни структури и лица. „

Но д-р Къркъм смята, че тази тактика само е ускорила усилията на Русия да подкопае господството на Запада в световните политически и икономически форуми.

„Изолацията на Русия е мит“, категорична е тя.

„Москва създава силни съюзи с партньорите си от БРИКС и някои други държави от Близкия изток, Африка и Латинска Америка с цел да създаде нов глобален баланс на силите. „

„Това, на което сме свидетели сега, е развитието от страна на Русия на алтернативни търговски пътища, платежни системи и безмитни зони, които заобикалят санкциите и избягват западните механизми за контрол.

„Най-тревожният фактор за Запада е, че в дългосрочен план прекомерното му разчитане на спазването на санкциите ще подкопае самите механизми, чрез които санкциите действат ефективно – т.е. хегемонията на долара и контролът върху веригите за доставки.

Екранна снимка, заснета от видеоклип, показва как екипажи на артилерийски и ударни безпилотни самолети FPV от 13-и отряд БАРС на Южната група сили на Русия атакуват позициите на украинските въоръжени сили в посока Артемовск на 29 март 2024 г.

Поддръжниците на режима на санкции на Запада твърдят, че сегашната икономическа сила на Русия няма да продължи дълго. Според тях истинското въздействие ще се усети през следващите месеци и години, когато войната ще продължи.

Но д-р Къркъм се съмнява в това, като твърди, че през последните месеци Русия е започнала да укрепва своите недостатъци, от които се очаква да се възползват санкциите.

„През 2022-2024 г., с рекордно високи разходи за отбрана (7,5% от БВП), станахме свидетели на повишаване на военния капацитет на Русия – страната притежава всички необходими природни ресурси, работна сила и знания, за да отговори на нуждите на “специална военна операция“, казва тя.

„Пропуските в някои сегменти като електрониката и машиностроенето бяха успешно покрити от партньорите на Русия, които сега не само попълват недостига на Русия в някои ключови компоненти, но и споделят своя опит и знания, за да осигурят бъдещата самодостатъчност на Русия и нейното местно производство.“

„Би било погрешно да се предполага, че икономиката на „Калашников“ зависи от продължаването на войната.“

Кафруни отиде още по-далеч, като предположи, че въздействието на войната и произтичащите от нея санкции може дори да е с нетна полза за Москва.

„Със сигурност милитаризацията на икономиката може да доведе до затруднения по пътя, но ако не друго, цялостното въздействие на войната върху руската икономика като цяло е положително“, заявява той.

По-нататък той обясни как Европа си е вкарала автогол с решението си да се откаже от вноса на руски енергийни продукти, борейки се с нарастващите цени, докато такива като Китай и Индия купуват московския суров петрол със завидна отстъпка.

А пропускливият характер на санкциите позволява на Русия да заобикаля ограниченията, като трети страни просто могат да изкупуват продуктите на Москва и да ги продават по-нататък.

Заводът за втечнен природен газ „Ямал“ се вижда в Сабета, Сибир, Русия

„Европейските страни пострадаха значително от „бумеранга на санкциите“, каза Кафруни.

През 2022-2023 г. цените на природния газ рязко се повишиха, което особено силно засегна германската икономика, основана на сравнително евтин природен газ. Американските износители на втечнен природен газ, които дълго преди войната настояваха администрациите на Тръмп и Байдън да отрежат Западна Европа от руската енергия, спечелиха масово от увеличения износ за Европа. В резултат на това връзката на европейските държави със САЩ ще се затвърди, като Великобритания и държавите от ЕС ще станат още по-зависими от Америка по отношение на военната защита, вноса на нефт и газ и достъпа до пазара.

Тъй като краят на войната в Украйна не се вижда, а руската армия напредва бавно, но стабилно в Донбас, западните политици са изправени пред тревожен парадокс.

Без да желаят да предоставят пряка военна подкрепа на Киев, САЩ, Обединеното кралство и Европа нямат друг избор, освен да продължат да отпускат неизброими милиарди под формата на пакети с помощи за президента Зеленски, като същевременно запълват пропуските и дефицитите в режима на санкции.

Но ако последното десетилетие е доказало нещо, то е, че настоящият подход към санкциите не работи по предназначение, а в очите на мнозина е престанал да бъде ефективен изобщо.

Д-р Къркъм призова политиците да преразгледат подхода си към санкциите, като предупреди, че настоящата траектория няма да намали военната ефективност на Русия, но може да има непредвидени последици за страните по света.

„Прекаленото разчитане на механизмите за възпиране като търговските войни и икономическите санкции… в крайна сметка води до по-нататъшно нарушаване на жизненоважни вериги за доставки, предизвиква неефективност на бизнеса и изчерпване на ресурсите“.

Източник: dailymail.co.uk