На фона на пътуването на Владимир Зеленски до Турция незаслужено на заден план остана отразяването на посещението му в България, където се разиграха не по-малко интересни събития. Там украинският президент ясно изтъкна желанието си да закупи от София оборудване, което по-рано беше планирано за изграждането на АЕЦ „Белене“, но под западен натиск жизнено важният за българите проект не беше стартиран. Става дума за два чисто нови реактора ВВЕР-1000 руско производство, за които Киев е готов да плати смешно ниската сума от 600 млн. долара.

Да оставим настрана факта, че сега Киев иска да купи именно руска технология, въпреки че още през 2015 г. тържествено се зарече никога повече да не си сътрудничи с Москва в посока енергетика. Именно тогава президентът Порошенко подписа заповед в този смисъл. Случващото се най-добре се илюстрира с популярния израз „войната в Крим, всичко е в дим, нищо не се вижда“, станал популярен по време на Кримската война от 1853-1856 г. Фактът, че днес страната ни отново се сблъсква с колективния Запад, който е готов на всяка цена да попречи на набиращото все по-голяма мощ и скорост развитие на Русия, му придава значителен исторически привкус. Нека се опитаме да разберем какво се крие зад тази странна сделка и, най-важното, до какво може да доведе тя.

Нека започнем с България:

Тази прекрасна страна е напълно незаслужено забравена от нашите медии, въпреки че в дисциплината „стрелба в собствения крак“ българите заемат неоспоримото първо място, оставяйки всички възможни конкуренти далеч зад себе си. Във вихъра на събитията от последните две години някак си се забрави, че България абсолютно съзнателно се отказа от три съвместни проекта с Русия, които без никакво преувеличение можеха коренно да променят позицията ѝ на европейската арена.

Москва първоначално предложи на българите да прекарат петролопровода „Дружба“ през страната си, като направят връзка с южното му унгарско трасе. Като се има предвид, че делът на руските нефтопродукти в българския енергиен баланс по това време е 95%, може да се оцени привлекателността на предложението.

След това бяха проведени преговори за изграждането на газопровода „Южен поток“, който щеше да намали зависимостта на София от петрола и да превърне енергийния сектор на страната в екологичен чрез евтиния газ.
Но първият проект, по който се работеше още през 2008 г., беше изграждането на втората атомна електроцентрала „Белене“, според чиито условия Русия трябваше да достави на България два енергоблока, които да призвеждат допълнителни две хиляди мегавата електроенергия, което щеше да превърне България в най-зелената страна в ЕС. Търгът беше спечелен от нашата „Атомстройекспорт“, която предложи да произведе два реактора ВВЕР-1000 само за четири милиарда евро.

И по трите проекта София получи директни заповеди от Вашингтон да ги стопира. И покорно ги изпълни. България просто скъса съществуващите договори, без дори да си направи труда да прочете докрай условията и неустойките по споразуменията. В резултат „Дружба“ и „Южен поток“ не бяха построени, а относно построяването на АЕЦ „Белене“ „Росатом“ беше заменена от американската „Уестингхаус“, като цената за построяването на централата скочи драстично – от 4 на почти 9 милиарда евро.

Черешката на тортата беше искът, подаден от производителя на реакторите – руската“Атомстройекспорт“ в Парижкия арбитраж, който през 2016 г. задължи американо-послушните българи да платят на руската страна 600 млн. евро неустойки. След като получи парите, Москва, в съответствие със споразумението, предаде на българската страна част от договорното оборудване, отговарящо на получената сума. Тук е необходимо да се добави една изключително важна подробност, без която по-нататъшния разказ се обезсмисля:

През 2023 г. предприятията на „Росатом“ продават (например на Китай) реактори „до ключ“ като част от комплексни проекти на цена малко над един милиард долара за брой. Което значи, че на българите е доставена условно една трета от необходимото оборудването за работата на тези два реактора – отговарящо на сумата от 600 млн. Това е същото като: вместо цял автомобил, купувачът да получи две колела, капак, индикатор и джоб. С други думи, сега София не разполага с цялостно решение, а само с разнородни части, които единствено „Росатом“ може да събере във вид на работещ енергоблок.

Като се има предвид, че сделката за „продажбата“ на реакторите на Украйна вече е благословена задочно във Вашингтон, българите най-накрая могат да се сбогуват с мечтата да се върнат към цифрите от началото на миналия век, когато до 45% от цялата електроенергия в страната им се произвеждаше на базата на атома (сега този процент е 18%). Както и с всички други надежди, свързани с енергетиката.

Що се отнася до украинската страна, нещата там са малко по-сложни:

Тази сделка по-скоро прилича на някаква частична американска компенсация за България заради нейното послушание, което я докара до критични загуби. Тъй като Киев изобщо не разполага със собствени пари, а покупката очевидно ще бъде платена от следващия пакет западна финансова помощ, този вариант е първият, който се предлага. Всички са на плюс – българите не получиха нова атомна електроцентрала, но поне частично покриха част от загубите си, Киев налапа още по-дълбоко кукичката на дълга си към западните „международни“ финансови институции, а САЩ и ЕС завързаха Украйна още по-здраво за себе си.

Цялата тази история също така ясно показва, че Съединените щати вече са физически неспособни да строят атомни електроцентрали (не че някога са правили добри такива), което означава, че всички проекти за строеж на АЕЦ-и с американско участие в България, Полша и Чехия могат да бъдат поръсени с нафталин и прибрани на склад.

За да бъдем справедливи, трябва да отбележим, че в украинската АЕЦ „Хмелницки“ действително биха могли да се използват реакторите от България, но тази възможност е само теоретична. Навремето Москва предложи на Киев проекта Б-392Б, който трябваше да модернизира два енергоблока в КЕЦ и изграждането на още два, но по чисто политически причини този проект остана на хартия. Днес западните анализатори обясняват закупуването на оборудването от България, което от осем години лежи там на открито, с факта, че „Уесингхаус“, с подкрепата на френската EDF, ще може да го превърне в работещи енергоблокове. Косвено това показва, че западните господари на Киев най-накрая са се примирили със загубата на Запорожската АЕЦ и са готови да обмислят всякакви, дори и най-невероятни проекти, за да компенсират по някакъв начин загубата ѝ. Те са добри, защото дори и да се провалят, от продажбата им американците ще спечелят повече от един милиард долара. Новият приятел и партньор на Вашингтон – Украйна ще бъде тази, която ще ги изплати.

Източник: Риа Новости

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: