Всички държави били равни? Всички били длъжни да спазват правилата? Чутовни глупости са това, казано политически некоректно. И днес, както и преди 70, а и преди 700 години, правото е на страната на силния. По-точно казано, на най-силния. В света става това, което каже хегемонът. А след края на Студената война най-силната държава са Съединените щати. Те са, или поне доскоро бяха, единствените, от които зависеше какво ще става по света. И, съответно, по света ставаше това, за което настояваше Америка. Тази практика я наричаха либерален международен ред, макар че нищо автентично либерално няма в нея. Въпросното прилагателно е сложено само за заблуда. Искате конкретни примери? Ето ги:
През 1999 г. във Вашингтон решиха, че трябва да бомбардират Сърбия и да отстранят от власт президента Милошевич. Защото нарушавал правата на албанците. Хубаво, ама правата на милиони хора биват нарушавани по целия свят. Пък тамошните ръководители не ги сменят и не им бомбят столиците. Даже напротив, мнозина авторитарни ръководители са първи приятели на американските политици. Ето още един пример – през 2003 г. Америка реши да разбомби Ирак и да свали Саддам Хюсеин, щото бил свързан с атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк и имал оръжия за масово поразяване. И двете основания за бомбенето се оказаха тотални лъжи, но американците разрушиха Ирак и го превърнаха в царство на хаоса и ислямския тероризъм. Отново в името на тържеството на либералния ред бяха разрушени Либия и Сирия. Само дето никакъв либерализъм не избуя по тези места, а стана много по-лошо, отколкото беше.
Вече и най-наивните хора са се убедили, че зад приказките за всеобща справедливост и либерален световен ред, прозират принципите на старото като света политическо поведение – най-силният прави каквото си иска, или, по-точно казано, прави това, което му е изгодно. И изобщо не му пука за правила, закони и международни институции. И понеже след 1989 г. светът стана еднополярен, най-силната държава – САЩ – правеше необезпокоявана това, което смяташе за редно. През последните години обаче това започна да се променя. Различни държави започнаха да предизвикват хегемона – отначало по-тихо и свенливо, а напоследък все по-агресивно. Китай и Русия са най-ярките примери в това отношение. Както Пекин, така и Москва открито заявяват, че еднополюсният свят е вече в миналото, че ако през 90-те години на миналия век казаното от Вашингтон се приемаше като Закон Божи, днес нещата стоят по съвсем различен начин.
Либералният световен ред, в който, на практика, нямаше нищо либерално, а се характеризираше с тотално американско господство във всичко, се разпада пред очите ни. И фактът, че стипендиантите на „Америка за България“ и останалите грантови анализатори у нас не искат да видят това, не променя нищо. Статуквото се пропуква, независимо от техните желания. И това е съвсем естествен процес. Светът е прекалено голям и прекалено сложен, за да бъде управляван от едно единствено място. Да, това може да става за кратък период от време. Трийсет години няколко човека във Вашингтон натискаха копчетата, и всички останали по целия свят скачаха и изпълняваха. Това вече не е възможно. И е хубаво, че не е възможно, защото означава, че сме по-свободни.
Целия коментар на Петър Волгин в предаването „Политически некоректно“ по БНР ЧУЙ ТУК:
https://youtu.be/adm_6wdaAK8
Ако приемем дори и само за миг, че всичко на този свят е пари и пак пари,статията е вярна. Но не всичко се изчерпва само с парите. Попитайте един кубинец – обича ли Америка? Задайте същият въпрос на един китаец, на един руснак, на един нормален арабин а защо не и на един българин. Винаги отговорът ще е еднакъв – не! Америка е ограбила и продължава да ограбва целия свят – нейният държавен дълг от над 30 трилиона долара означава, че няколко години всички американци трябва да се хранят с въздух – включая и милиардерите, които в бъдещата криза ще станат еднакво бедни с нас. И какво от това – те стават все по-бедни и все по-мразени. Това е цената на тяхното богатство. А ние сме бедни, най-бедните в Европа но няма народ, който да ни мрази. Това е много. Да не губим това което имаме а да бъдем горди с него.
Е, не е баш така. Сърбите, например,никак не ни обичат и имат основание. По време на Втората световна война германците, след като превземат Югославия, се изтеглят на Източния фронт, а на тяхно място като окупационни войски отиват българи. А в най-ново време Иван Костов даде коридор на натовските самолети при бомбардировките на Югославия> Никой друг не даде. Турци и Гърция, членки на НАТО не дадоха, само Мангал Костов даде, че да се натегнем да ни приемат в НАТО.
СВЯТА БРАТСКА РУСИЯ СВЕТОВНА НАДЕЖДА ГОСПОД ДА БДИ НАД ТЕБ И ТЕ ПАЗИ ВИНАГИ И НАВСЯКЪДЕ САМО ТИ НОСИШ МИР ПО СВЕТА БЪДИ БЛАГОСЛОВЕНА БРАТСКА НАВЕКИ РУСИЯ
Дано хегемона не завлече останалия свят в дупката заедно със себе си,че така изглеждат плановете на Шваб и глобалистите.
Светът ще го бъде, но Човечеството отива по дяволите.