Събитията в Казахстан здраво разтърсиха информационното поле, полузадрямало след новогодишните празници. И не само защото протестите там ескалираха мълниеносно по добре познат за нас, руснаците, НПО-сценарий, но и защото от три години насам чакахме това да се случи.

ОДКБ изпрати миротворци, включително части на руската армия, в приклещения от режисирани отвън безредици Казахстан.

Да, Казахстан, на фона на метежите, безредиците и организираните от ззападни НПО-та цветни революции, които през последните десетилетия разтърсваха периодично някои държави от бившето съветско пространство, изглеждаше като остров на непоклатима стабилност, в който украинският сценарий изглеждаше невъзможен за реализиране.

Но в един момент, преди 10-тина години, дългогодишният президент на страната Назарбаев реши да изгражда Казахстан като „национална държава“. И това се оказа най-голямата грешка в иначе славната му управленска кариера, горчивите плодове на която Казахстан бере точно сега, а ние наблюдаваме в реално време.

Няма да изброявам сега всички стратегически недостатъци на това да флиртуваш с националисти, което в дългосрочен план със сигурност излиза през носа на онези, които решат да разчитат на националистически сили и лозунги. Нагледен пример за това е Украйна, а на там се бе запътил и Беларус, но Лукашенко се вразуми и прозря смъртната опасност, когато страната бе на ръба на хаоса и на път да премине опасната черта през лятото на 2020 г., зад която следваше западна колонизация.

Така Казахстан се превърна в поредното потвърждение на тази догма, въпреки факта, че многократно беше предупреждаван за възможните последици.

Не ги чуха. Не си извлякоха изводи от опита на други страни от бившия СССР и не само. Предпочетоха и те да се опарят и да настъпят мотиката, въпреки че при настоящия опит за преврат, организиран им от Запада, бяха напълно неподготвени за светкавичен и решителен отпор. Опасна арогантност, сляпа вяра и самоизмама под лозунга „това няма как да ни се случи на нас“.

Обаче им се случи. И въпреки факта, че страната беше „бременна“ с протести от дълго време, „раждането“ на протеста стана наистина изненадващо и ескалира светкавично. Само за няколко дни казахстанските протестиращи преминаха през всички етапи на прехода от протестите до погромите и от мирните искания до откровени грабежи, палежи стрелби, тероризъм и обезглавяване на полицаи.

Но най-смущаващ бе ступорът, в който изпаднаха властите на Казахстан пред лицето на тази нечовешщка агресия и бруталност. Управниците на голямата централноазиатска държава за един ден сринаха до земята репутацията си на мъдри и опитни лидери. Наблюдавана отвън, ситуацията напомняше на студент, завършил медицина с отличие, който обаче припада още на първата си операция от апендицит.

Добре че казахстанската власт прояви поне мъдростта да не бяга презглава от операционната, както направи Янукович с Украйна навремето, а да се обърне за помощ към колегите си от други братски държави. За да помогнат да се „среже проклетия апендикс, без да се стига до развитието на перитонита“.

Разбира се, подобен акт е похвален, но след като всичко се уреди и мироопазващите сили на ОДКБ помогнат за възстановяване на реда, казахстанските власти ще трябва да анализират сериозно мащабните си грешки. В противен случай заплахата от нов западен „майдан“ ще надвисне над главите им като дамоклев меч.

И въпросът не е само в това, че западните сили и насън виждат как успяват да смажат и „приберат“ в орбитата си от колонии и Казахстан. Просто вътре в страната наистина има много проблеми, чието перманентно подмитане под килима всъщност създаде такива нагласи у хората, които ги накараха да излязат по улиците.

Естествено, че структурите, организацията и финансирането на метежите беше отвън. Буквално за една нощ стана кристално ясно, че подкрепа за казахстанския „Майдан“ оказват всички, които мечтаят и работят за превръщането на постсъветското пространство в колонии под контрола на Вашингтон, Брюксел или Анкара.

В процеса на отчаяната борба на американските НПО „за нашата и вашата свобода“ бяха разкрити както стари абсцеси, така и сравнително свежи новообразувания като прополската мрежа NEXTA, която, след като претърпя фиаско при организирането на държавен преврат в Беларус, сега насочи целите свои неизразходвани енергия и ресурси за „братска помощ“ на протестиращите казахи.

Разбира се, всичко това те правят не от благородство и за идеали, а срещу заплащане.

Просто ресурсите, които САЩ инвестираха в NEXTA, трябва да се изплатят някак си. Ако не в Беларус, то поне в Казахстан. Но има един нюанс. Разчитайки на факта, че казахстанският президент Токаев не е така обигран като Лукашенко, американските организатори на тази Цветна революция разчитаха на бърза победа. Но никой от тях явно не бе обмислял вариант как ще се действа ако Казахстан поиска помощ от ОДКБ… и още повече – ако я получи светкавично. Трябва да вметнем, че организацията за военна помощ между Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Узбекистан и Киргистан беше създадена преди 15 години, но сега беше първото й задействане. Може би затова никой в САЩ не я беше включил в сценария.

И докато на Запад сега си събират зъбите от асфалта, мироопазващият контингент ОДКБ, допълнен от още руска армия вече е заел позиции в Казахстан и изпълняват различни охранителни и антитерористични дейности. В тази връзка бих искал да насоча вниманието ви към един важен аспект:

От години марионетното западно ръководство на Украйна стене за помощ от НАТО, но в замяна получава мътни и неясни обещания, при това в замяна на изпълнение на редица унизителни условия. По-малко от ден след официалното искане, Казахстан получи помощ от ОДКБ.

Освен това много ми се ще да пратя „много здраве“ на всички, които редовно прогнозират влизането на руски войски в Беларус и Украйна. Мисля, че много от тях сега седят озадачени и не могат да разберат: „Какво, излиза, че Русия е можела да прати ОДКБ в Украйна и да я защити от американския майдан? Но не го направи!“. Може, зайчета, и още как може. Замислете се обаче защо не го направи.

И сега няма нужда НПО-американските храненици да си напъват мозъчетата за опорки, сравнявайки събитията от казахстан със събитията в Унгария, Чехословакия, Полша и намесата на войските от Варшавския договор. За щастие, ние вече не само наизуст научихме всички ваши методчета за обучение и опорни точици, но и отдавна си написахме наши собствени. В които са записани и бомбардировките ви над Югославия, и нахлуването в Ирак, и „установяването на демокрация“ в Либия и много други, от които все още треска ви тресе.

Ясно е, че хегемонът САЩ сега е много обиден, че за консултации казахстанския президент Токаев се обади не в американското посолство, а в Москва и Минск. За втори ден бившият посланик Макфол се прави на Пинокио и пита: „Но как така? Защо? Да, ние сме приятели с Казахстан от 30 години, а те дори не са си спомнили за нас!“

Но свиквайте. Още повече, че вече много пъти ви е намеквано, че времето на еднополюсния ви свят, върху който градите вашата хегемония и „американска изключителност“, се срути като къща от карти.

И бързото (и най-важното – мирно!) руско разрешаване на създадената от вас криза в Казахстан, ще бъде просто поредното доказателство за това.

В тази връзка от вас се изисква само едно: отдръпнете се настрани и наблюдавайте. И не се опитвайте да се държите като грубияни в навечерието на важните преговори по темата за Украйна и оттеглянето на НАТО от Източна Европа. В противен случай може да ви очакват още изненади.

Но това е друга история. Повярвайте ми – не искате да я научите! Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: