На „входа“ на пандемията COVID беше кризата.

На „изхода“ на пандемията COVID /ако изобщо излезем от тази измама/, е още по-голяма криза.

С една дума – глобалната криза поглъща всичко.

Това се отнася и за ЕС.

Реално ЕС вече не съществува в нито една сфера от основополагащите документи.

Какво съществува?

Глобалната криза.

Евроскептицизмът расте в Германия, тъй като 70% казват, че ЕС е прекалено бюрократичен и вече не допринася с нищо.

Това е в Германия, която е най-големият бенефициент, т.е. печеливш на ЕС. По-точно – беше. А сега Германия потенциално е най-големият губещ, защото всички останали държави й дължат много пари и няма начин да й върнат нещо, освен ако Германия не стане нетен вносител на стоки и услуги, което ще е нейната смърт.

Каква е ситуацията?

Шестте най-големи държави в ЕС дължат общо 797,3 милиарда евро на четирите страни – кредитори, т.е. предимно на Германия. Само Испания, Италия, Гърция и Европейската централна банка дължат на Германия над трилион евро.

Малкият Люксембург е кредитор в размер на 267 милиарда евро. Общата сума на кредиторите е над 1,5 трилиона евро.

Как може да се върне това? Няма начин.

Тези дисбаланси могат да бъдат решени само по един от следните начини – фалит; опрощаване; печатане на пари и раздаване, въпреки правилата на Договора от Маастрихт, или много продължителен период, в който Германия става нетен вносител на стоки и услуги от Испания, Италия и Гърция.

Последното е изключено.

Остават първите.

Сега разбирате ли защо Англия офейка от ЕС? Защото би трябвало да стане, подобно на Германия, огромен кредитор на другите. А нея кой щеше да спасява?

Още преди 10 години Гърция обяви банкрут по задълженията спрямо кредиторите – нито по изплащането на дълга, нито по лихвите, въпреки че официално тя не се отказа от своите задължения. Значи, ставаше дума за някакъв „частичен банкрут“, тоест за поредна терминология.

Но Гърция реално и днес е в банкрут и ще остане в него още дълго време. Бяха й опростени 110 милиарда евро, тоест 54 процента от 206 милиарда, които държаха частните кредитори. Те се съгласиха да получат все пак нещо, като ще покрият разликата с помощта на Централната европейска банка (ЦЕБ). А откъде ЦЕБ взе тези пари? От Германия и обикновените европейци. Но, ако Гърция беше обявила „нормален банкрут“, щеше да струва на ЕС най-малко 1,3 трилиона евро. А така – по-малко.

Това обаче не означаваше, че се е разминало на другите. Португалия и Ирландия и тогава, и сега се нуждаят от 400 милиарда евро. Италия и Испания – от 450 милиарда.

Подписан беше някакъв фискален пакт, който не промени нищо. Той не лекува причините за болестта. В еврозоната рецесията премина в депресия.

В рецесия бяха икономиките на Белгия, Холандия, Италия, Португалия, Словения, Гърция. Но тъй като това беше втората рецесия за последните 3 години след 2009 г., реално си е чиста депресия, която продължава и до днес. Това означаваше срив на инвестициите, на потреблението и доходите с около 40-50 на сто, тоест социални вълнения и даже революция.

Заради това измислиха COVID-19, да затворят хората в къщи.

Европа се приближава към срив с исторически мащаби:

• безработицата при европейците на възраст от 16 до 24 години възлиза на 28 процента: в Италия – 43 процента, в Гърция – 51 процента, в Испания – 40 процента. Общо за ЕС безработицата в този възрастов интервал е 27 процента;
• само в Гърция бяха закрити 100 000 предприятия, една трета от населението живее в бедност;
• общият дълг надмина 200 процента от брутния продукт на страната;
• в Португалия дългът на държавата, бизнеса и потребителите надмина 360 процента от БНП;
• в Испания безработните са над 7 милиона. Общо безработицата продължава да е 23 процента.

Това означава, че ако живеете в Гърция се намирате в депресия, ако живеете в Испания се намирате в депресия, ако живеете в Португалия или Ирландия се намирате в депресия, ако живеете в Литва тичате до банката да си теглите парите, ако живеете в България, Унгария, Румъния също сте в депресия.

Целият свят е в невиждана дългова криза.

Думата „депресия“ излезе отдавна и от устата на новия шеф на МВФ Кристин Лагард, която сравни ставащото сега с Великата депресия. Това беше доста емоционално, но не е вярно.

Депресиите, в това число и Великата депресия в САЩ от 30-те години, започват след спад и чак когато той завърши.

По-просто казано, депресията е продължителното дъно на кризата. Но спадът в сегашната криза още не е станал. Във всеки случай сега потреблението в САЩ е примерно – с 3 трилиона долара годишно по-голямо от реалните приходи на населението. Значи, ще падат и доходите. Според някои оценки крайната величина на потреблението ще бъде по-ниска от сегашната с 6 трилиона долара годишно, което отговаря на срив на брутния продукт на САЩ спрямо неговите предкризисни стойности със 55-60 процента. Спадът през депресията от 30-те години не беше по-голям от 40 процента. Значи, не ни очаква повторение на кризата от 30-те години. очаква ни най-мащабната криза от появата на капитализма. Мащабите й са такива, че ще засегнат социално-политическата структура на капиталистическите държави и капитализмът ще изчезне като система.

Заради това измислиха COVID-19.

Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест за системна криза на капитализма.

Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 300 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват).

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Още през 1998 г. стана ясно, че заради разрива между потреблението и доходите икономиката на САЩ я очаква спад минимум с 25 процента. Но те продължиха да стимулират потреблението, задълбочавайки неговите мащаби. Така спадът на брутния продукт след кризата ще достигне 60 процента. Това означава срив на потреблението с около 50 процента. А това вече е колосална икономическа и обществена катастрофа, която ще премине в гражданска война или революция.

Засега стигнаха до гражданска война.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута.

Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение.

В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на тежък глобален крах.

Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказа се, че „цялата земя вече е малка“, и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.

По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.

Въпросът вече не е по какъв начин да оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.

Но какво правят американците? Те са заети в сферата на услугите, чиито дял в брутния национален продукт възлиза на… 80 на сто.

Пандемията само задълбочи този процес. По този начин днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.

САЩ са една фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите. И в момента в който паниката обхване чуждестранните инвеститори, които дават все по-малко пари за държавните облигации на САЩ, банкрутът на американското правителство ще стане очевиден за всички.

Това означава, че изход от кризата за САЩ вече е невъзможен.

Кризисната дилема на САЩ е ясна – или страната и в бъдеще ще живее за сметка на целия свят, или я очаква фалит. Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.

По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.

Това е неизпълнима задача, но американците се опитват.

Стратегическата задача за преформатирането на световната икономическа система може условно да се разбие на три етапа – унищожение на конкурентните капитали, нулиране на американските дългове и накрая изкупуване на световните активи.

Унищожението на конкурентните капитали се осъществява по пътя на манипулирането на доларовата маса. Редуват се цикли на насищане на световната икономика с доларова ликвидност и следващо поскъпване на долара спрямо другите валути, което води до различни проблеми в света – от неголеми валутни кризи до фалити на цели държави. Тъй като американската валута все още е световна разчетна единица, глобалната икономика навлиза в период на криза на ликвидността, тоест липса на пари. Това води до унищожение на националните капитали, които в крайна сметка почти даром ще преминат в ръцете на структури, свързани с Уолстрийт.

Но достатъчна е само малка паника и ще започне масивно освобождаване от държавните облигации на САЩ. Изхождайки от тези съображения американската финансова върхушка се нуждае от нулиране на дълговете. Причина за замразяване на външния дълг на САЩ можеше да стане нова терористична атака в американски град или разпространение на пандемия, или нещо подобно. Измислиха COVID-19 и преврата в Украйна.

Тъй като САЩ се спасяват като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където вече се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента.

САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.

По-долу ще се спрем на някои от най-страшните факти за държавния дълг на САЩ, т.е. на „кутията на Пандора“.

1. В момента националният дълг на САЩ е над 20 трилиона долара (но според неофициални източници сумарният дълг на САЩ е над 200 трилиона долара).

2. Преди 40 години националният дълг на САЩ беше 16 пъти по-малък.

3. За да се задължат с 1 трилион долара правителствата на САЩ се нуждаеха от времето от президента Джордж Вашингтон до президента Роналд Рейгън.

4. От времето на Рейгън САЩ натрупаха дълг от 60 трилиона.

5. Върху САЩ лежат над две трети от всички държавни дългове на планетата.

6. Ако се подели този дълг, на всеки американец се падат повече от 150 000 долара.

7. От 2007 г. до 2020 г. брутният продукт на САЩ нарасна само с 6 на сто, докато националният дълг излетя с почти 200 процента.

8. Националният дълг на САЩ в момента нараства всеки ден с над 48 милиарда долара.

9. В момента САЩ трябва да плащат като дълг около 47 цента от всеки долар, който изразходват.

10. Само един ден от войната в Афганистан струва повече от строителството на целия Пентагон.

11. Ако САЩ използват общоприетите счетоводни принципи, дефицитът на техния бюджет ще бъде 6 трилиона долара всяка година.

12. През 2019 г. за изплащането на лихвите по националния дълг отиваха 92 цента от всеки долар държавни разходи.

13. Според МВФ, до 2060 г. държавният дълг на САЩ ще нарасне до 400 процента от техния брутен продукт.

14. Ако държавният дълг на САЩ от 16 трилиона се постави в пирамида от петдоларови банкноти, ще измине три четвърти от разстоянието до Луната.

15. Ако харчите по един милион долара от деня на раждането на Христос, пак няма да можете да изразходвате 1 трилион до днес.

16. Ако се харчи по 1 долар на секунда, за да похарчите 1 трилион ще са ви необходими 31 000 години.

17. Ако САЩ сега започнат да връщат дълга си със скорост по 1 долар на 1 секунда, ще им трябват 440 000 години, за да платят целия си дълг.

Как се излиза от тази яма никой не знае. защото е невъзможно.

Както писа един известен финансов експерт – „САЩ не са в задника на света, а много по-дълбоко“.

Нещата наистина са страшни. Третата цунами на глобокризата ни поглъща.

Богатият Запад в сегашния си вид прекратява своето съществуване. Така завършва старият свят.

Положението прилича на нагнетяване на пара в прегрят парен котел плътно затворен с предпазни клапи. Рано или късно той ще изгърми.

Сегашната криза е безпрецедентна и ще доведе до безпрецедентен социален глобален взрив.

Пандемията не помогна. САЩ приличат на локомотив, който е останал без спирачки и се спуска по нанадолнище като завлича цялото човечество.

Предстоят ни още по-тежки времена. Skandalno.net

Автор: Красимир Иванджийски

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: