Публичният морален образ на президента Румен Радев вече 4 години респектира голяма част от българите. Този образ събира одобрение и от ляво, и от дясно, особено на фона на уродливото образувание ГЕРБ и лидерът му Бойко Борисов, за които думичката „морал“ изначално не съществува.

Внимателен анализ на изминалия 4-годишен президентски мандат на Румен Радев обаче показва, че има нещо гнило на „Дондуков“ 2. За случайно забравилите, тук е моментът да припомним, че пилотът Радев стана президентът Радев именно единствено благодарение на широката подкрепа на Социалистическата партия и в частност – на лидера й Корнелия Нинова, която буквално го изнамери и издигна на поста.

Малко след встъпването си на поста държавен глава, Румен Радев започна да дава сигнали, че търси постепенна, но крайна еманципация от хората и партията, които го поставиха на една от най-високите длъжности в държавата. С времето, а и особено през последната една година, този факт стана видим за почти всички наблюдатели, с изключение единствено на твърдите привърженици на БСП. Те и до днес убедено вярват, че Радев е техният президент, че той е левичар и русофил, че той е страстно загрижен за бъдещето и просперитета на левите хора в България.

Да, ама не! Истината е съвсем друга, като, за съжаление, за някои тя ще стане видима с просто око едва когато вече е твърде късно. Или поне, когато е прекалено късно за БСП.

„Истината“ всъщност е многопланова, а президентът Радев умело жонглира с нея пред очите на хората, които го избраха за президент. Защото фактите са безмилостни.

На първо място Радев не е русофил, както мнозина си мислят. Тук трябва да отбележим, че медиите на Борисов и Хунтата му вършат огромна услуга на Румен Радев с постоянните си квалификации и клейма към президента, че бил „човек на Кремъл“, „защитник на славянството“ и „руски генерал“.

Нищо от горните твърдения обаче не е истина. Преди половин година Радев беше прихванат от САЩ и буквално за една нощ превърнат във всеотдаен защитник на концепцията „Три морета“, която пък по философия е най-антируската инициатива в Европа днес.

Второ, няма руски генерал, завършил висше военно американско училище. Или дори да има такъв, нашите американски ментори никога не биха позволили такъв да стане президент в някоя от колониите им, за каквато се счита и България.

Трето, любовните заигравки и евтини флиртове между Румен Радев и десните у нас вече са напълно прозрачни и само човек, който ползва бинокъла наобратно, така както го ползваше доскорошният ни министър на отбраната Красимир Каракачанов, може да остане сляп за този факт. В същото време е знайно, че партиите от т. нар. „градска десница“ са на пряко финансиране и подчинение на американското посолство.

Но и нещо повече: Кристално ясно е, че на последните парламентарни избори, както и на тези, които предстоят през юли, Радев откровено симпатизира и защитава всички политически формации с изключение на БСП и на ГЕРБ, разбира се.

Далеч обаче не така стоят нещата с другата системна партия ДПС, към която в последно време Румен Радев тихомълком направи серия от реверанси, може би разчитайки, че с тях ще умилостиви партията на Ахмед Доган и съответно – ще получи подкрепата на нейните привърженици на задаващите се наесен президентски избори.

В същото време вече е кристално ясно, че в политиката Румен Радев разпознава като „свои хора“ аморфната маса от избиратели, подвизаващи се днес под името „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри, вън!“. Нещо повече – според хора от близкия кръг на президента, Радев не крие тази своя симпатия и дори споделил, че на последните парламентарни избори гласувал за партията на Слави Трифонов.

„Няма лошо!“, ще каже някой политически анализатор. Може и да е така, но пък подобни действия със сигурност излизат извън моралните граници, в които се очакваше, а и трябваше да се движи Румен Радев. Защото няма как да претендираш за морал, при положение, че от четири години ти не си спрял с провокациите спрямо тези, които те издигнаха и избраха за президент.

Но нещата не опират само до морала на Радев, а до това, че същият е вербуван от САЩ, които са му поставили куп регионални задачи – от придвижване напред на плана за хибридна война срещу Русия и Китай „Три морета“ до ликвидирането на единствената социална и анти-глобалистка партия в България БСП. Която на всичкото отгоре в очите на американците е и проводник на Русия.

И Радев работи усърдно по поставените му задачи: Вече е абсолютно ясно, че с опита си да вкара в бъдещото си служебно правителство лица от вътрешната опозиция на БСП, всъщност Радев се опитва да забие последния пирон в ковчега на разядената от инспирирани отвън интриги и скандали социалистическа партия. Интриги и скандали, зад които прозира дългият пръст на държавния глава.

Защото как бихте нарекли вкарването на Весела Лечева, Желю Бойчев и Деница Златева в бъдещото служебно правителство на Радев?!

За обективния наблюдател е абсолютно ясно, че с това си действие президентът всъщност забива нож в гърба на БСП и лидера Корнелия Нинова, тъй като след очакваното фиаско на служебния му кабинет отново негативите ще паднат върху БСП, а президентът ще се измъкне от създадената от самият него ситуация с думите: „Аз дадох шанс на онези, които ме избраха“. Разбирай – вината е на БСП.

Реално обаче, едно подобно твърдение би било крайно лицемерно и напълно невярно. Вкарвайки хора от вътрешната опозиция на БСП в служебното си правителство, Радев напълно осъзнато трови и засилва разделението в Социалистическата партия точно преди новите парламентарни избори.

Едва ли някой има съмнение, че през следващите 2 месеца ние ще станем свидетели на куп скандали, интриги и провали на поредния служебен кабинет на Радев. А в крайна сметка като основен виновник за неговия провал ще бъде посочена именно Столетницата.

Време е да прогледнем. Радев не е и никога не е бил президент на БСП. Радев беше един неопитен в политиката мъж, който се възползва от неочаквания шанс, който му даде Нинова… а сетне нямаше друг избор, освен да поддаде на американския натиск и да заиграе по свирката им. Не знам дали той в момента бленува за втори мандат. Но веднъж станеш ли американски агент – си принуден да им се подчиняваш докато сами не решат да те „пенсионират“. Както вече ви се е изяснило, тази не е гледната точка, от която идват атаките към Радев от страна на ГЕРБ. Там „играта“ е друга и в някакъв смисъл дори логична. На фона на Борисов и ГЕРБ Радев изглежда дори като морален и загрижен за всички български граждани политик. От гледна точка на БСП, обаче, неспиращите предателства и интриги на Румен Радев към социалистическата партия го карат да изглежда единствено като поредния властолюбив предател, продал се на чужди западни интереси.

В този ред на мисли, пред БСП стои огромно предизвикателство, а то е да успее да постави точните и ясни граници между себе си и действията на президента Румен Радев и да убеди своя електорат, че Радев е мимикрия и грижливо отглеждан с много пари медиен образ… но не и истина. Време е симпатизантите на БСП да излязат от паралелната реалност на това какво им се иска и на това какво действително имат насреща си. Именно от това осмисляне ще зависят и резултатите на предстоящите парламентарни избори, и резултатите от последващите президентски избори, и бъдещето на БСП като партия, и нормалното развитие на България като суверенна държава. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: