Парадоксът с коронавируса се съдържа във факта, че бруталните административни мерки, които въведоха правителствата на почти всички държави, се основават на несигурна и силно противоречива научна информация. Не е ясно накъде отиваме, но правителствата на страните, водени от няколко международни институции, твърдо са насочили своите общества в една напълно неизвестна посока… Относно коронавируса лекарите и учените не са сигурни в нищо. Нито един управляващ в Европа не смее да вземе решение, противно на глобалните институции. Има, разбира се, и няколко изключения като Швеция, Финландия и Дания, които не наложиха никакви карантинни мерки, а правителствата им се ограничиха само до препоръки към населението. И… о, чудо! Тъкмо тези три страни са с най-ниска смъртност от Ковид-19 в Европа. А тази седмица в Швеция и Финландия няма нито един починал от вируса. Данните са на СЗО., разказва френският философ и писател Силвен Тесон в интервю за „Фигаро“.

-Европа “се затвори” отново за няколко седмици. За няколко месеца един вирус ограничи съществуването, изгаси градските светлини, смачка икономиката, разклати здравните системи на държавите. Какво мислите за днешните странни времена?

– Вирусът не е опасен и не застрашава по никакъв начин човечеството. Но за карантинните мерки не може да се каже същото. Основният въпрос обаче е: пропорционални ли са мерките за борба с този вирус на заплахата, която той носи? Какво защитават европейските правителства? Качеството на живота на хората или неговата дълга продължителност? В момента тия две визии за живота са в конфликт! Много хора смятат, че смисъла и стойността на живота е в неговата продължителност, а други считат, че смисълът е в качеството на живота! Вторите искат да живеят пълноценно – да пушат, да си пийват, да се събират с приятели на маса, да общуват… дори ако това застрашава здравето им или пък ще скъси живота им с някоя и друга година. “Искаме по-дълъг живот и сме съгласни да ни затварят и рестриктират”, казват първите! “На въздух и сред приятели, въпреки риска”, казват вторите. Това е вечен въпрос: по какво ние измерваме качеството на живота – с броя щастливи мигове или с неговата продължителност.

Парадоксът с коронавируса се съдържа във факта, че бруталните административни мерки, които въведоха правителствата на почти всички държави се основават на несигурна и силно противоречива научна информация. Не е ясно накъде отиваме, но правителствата на страните, водени от няколко международни институции, твърдо са насочили своите общества в една напълно неизвестна посока… Относно коронавируса лекарите и учените не са сигурни в нищо. COVID-19 все още е толкова слабо познат, колкото беше и при избухването на епидемията в Ухан преди 12 месеца. Какво наблюдаваме: Младежи умират от коронавирус, възрастни го побеждават, богатите страни са по-засегнати от бедните. На фона на тези фундаментални неизвестни обаче държавните и техните правителства почти до една власти заявиха с категорична увереност, че трябва да се затвори населението. И запретнаха ръкави да го сторят. И трябва да признаем, че правителствата се справиха отлично с организирането на карантината. Сигурен съм, че бюрократите са изпитали наслада от новата още по-голяма власт и контрол над масите, която им даде затварянето.

Имаме прецедент: За първи път в политическата история на света толкова сурови политически решения почиват на толкова неясни мотиви. До вчера когато едно правителство (дори най-авторитарното) реши да ограничи народа си, го по конкретни причини… Ефектът от Covid-19 удивително съвпада и осъществява голямата амбиция на неолибералните прогресисти и джендър идеолози човекът да бъде изскубнат напълно от природните закони и да бъде принуден да се подчинява на нови.

За това вина имат и повечето западни лидери – прогресисти и глобалисти, които си фантазираха бъдещ свят без граници, освободен от географията… но Ковид ги отрезви и им показа, че много по-важна е историята.

Освен това, прави ми впечатление, че правителствата се копират едно друго и наблюдават взаимно. Нито един управляващ не смее да вземе решение, противно на останалите. Има, разбира се, и няколко изключения като Швеция, Финландия и Дания, които не наложиха никакви карантинни мерки, а правителствата им се ограничиха само до препоръки към населението. И… о, чудо! Тъкмо тези три страни са с най-ниска смъртност от Ковид-19 в Европа. А тази седмица в Швеция и Финландия няма нито един починал от вируса. Данните са на СЗО.

Помислете! Всяка вечер по основните европейски телевизии се разиграват игри Intervilles, където ни се представя един световен подиум на Ковид-мъртвите: “Корея се справи по-добре от Молдова!”. Глобализацията ни удари с 1000 км. в час, бие звънеца, който бележи края на суверенитета на държавите. Никой национален лидер вече не може да управлява самостоятелно и сериозно под окото на всевиждащия Биг Брадър.

– Как да защитим нашата свобода, когато глобализма ни завладява и налага все повече и все по-рестриктивни правила?

– След падането на СССР, докато националните граници изчезваха, обичайните свободи се стесниха. Впрочем именно тези малки свободи създават очарованието на нашето битие, а не само абстрактните намерения. “Да обичаш, пиеш и пееш”, както са казвали във Виена по времето на Щраус- това ще е все по- трудно.

Другият голям парадокс е, че правителствата в Европа и техните администрации, които вече не защитават своите нации, а се подчиняват на наднационална власт, с появата на Ковид, се заеха да ни защитават от нас самите. Ковид е само генерална репетиция за това, което ще се случи. Очаква ни премахване на териториалните граници, но цифрови кодове навсякъде. Край на полицейските патрули, но пазачи на входовете на бакалиите и войници, разположени пред църквите. Премахване на оградите по държавните граници, но ще се изградят бронирани огради около административните институции на властта. Смятаме за ужасно, че Виктор Орбан слага решетки по границата си, но считаме за нормално да преминаваме през контролен портик на влизане в музея. Очакват ни тежки и драстични трансформации в личната сфера. Жлобализацията вдига междудържавните бариери, но ги слага в домашното, вътрешното, семейното пространство. Оттук -насетне глобалното ще се отваря все повече, а успоредно с това ще се осъществува строг контрол на интимното! Оставихме се да бъдем затворени в духа на отварянето. Skandalno.net

Превод: Пею Благов, Skandalno.net