Железният лорд Минчев, който сипе жлъч и подигравки към останалите съквартиранти, внезапно открехна тъмната завеса на миналото си.

Събрани в хола, всички брадъри изслушаха изповедта му, която той за пръв, а вероятно и за последен пък казва в ефир. Аз съм осиновено дете, както всички знаят. Знаех го още тогава, като бях малък. От мен се очакваше да бъда мъж, пример за осиновителите си, които полагаха грижи за мен, но природата беше решила друго. Харесвах момчетата. Отидох в квартирата на едно, а майка ми толкова се възмути, че се развика: „Не! Не може да съм възпитала педе*аст! Няма да преживея този срам!“ И ме докладва на милицията. Дойдоха двама милиционери, изгониха приятеля ми от квартирата, а мен ме прибраха вкъщи.

Майка ми реши да ме направи мъж и ме изпрати във военно училище. Там по цял ден упражнения, тренировки, душата ми излизаше. Но същността ми не можеше да се промени. Не помня вече какво беше вбесило майка ми, но заедно с първата нашивка получих и писмо от нея. В него имаше наша снимка, аз и тя, само че скъсана по средата. Така ми показваше, че не иска да има нищо общо с мен. Още пазя тази снимка. Залепил съм я и я пазя…

След военното училище станах ватман в София заради софийското жителство. Не ме искаха вкъщи, нямаше къде да отида. Когато ми провървя в частни бизнес и събрах достатъчно пари, купих на мама апартамент, за да не се тъпче на старото място. Тя се премести в апартамента, но нещо между нас се беше скъсало. Също като снимката. Непрекъснато обаче й изпращах подаръци за новото жилище. Бях щастлив, че мога да й помогна да живее в лукс и да не се притеснява за пари. Пари също й пращах.

Когато почина обаче, отидох за погребението и заварих всичките подаръци неразопаковани. Съседка ми каза, че ги пазела за бъдещата си снаха. Боже каква ирония на съдбата. Разплаках се с глас, но нея вече я нямаше и не ме видя.

https://youtu.be/QYY72P5X_jg

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: