Нервите на съквартирантите избиват непрекъснато и Жени не остана по-назад.

След като Тачо й крещя, псува я яко, нарече я малоумна, тъпачка, съветваше я да го духа, пращаше я на майната си, тя изведнъж се срина.

Досега двамата се поскарваха, но се стремяха да не излизат от добрия тон и след като си теглеха по една нашенска и по няколко епитета, се укротяваха. Проблемът с двете бири обаче докара мъжа й до пълна ярост и той й наговори такива неща, че дори тя, непукистката, не можа да ги преглътне.

Вечерта тя се усамоти в хола и упорито отказваше да влезе в спалнята. Когато Камелия Воче дойде да я моли да си легне, Жени отприщи душата си. Ти разбираш ли, аз не мога. Вече не се чувствам жена с него. Много е добър. На десет човека багажа ще пренесе, за да им услужи, но моя не, аз сама ще трябва да си го нося.

На десет човека цигарите ще свие, но моята не, аз сама трябва да я свия. Никакво уважение, никаква грижа към мен, никакво кавалерско чувство. Ако може дори неговите куфари аз да ги пренеса, ще се чувства най-добре.

Той е много разглезен. Като малък е имал заболяване на сърцето и е припадал. Родителите му са треперили над него, никога не му се карали, никога не го тормозели, живял е като в саксия.  После израстнал заболяването, но си останал такъв. Егоист. Всички са му длъжни, всички са му виновни. Сега се замислям – защо ми е такъв мъж наистина? Той е по-зле и от дете. Като е тревзен е добър, но като си пийне става лош и агресивен. Стига толкова с този брак, разплака се Жени.

Легни и помисли, посъветва я Воче. Жени легна, но не в семейното легло.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: