Певецът Веселин Маринов проговори в кратко интервю и разкри откъде идват неговите проблеми с личното тегло

– Г-н Маринов, спортувате ли?

– Много често се шегувам с моите приятели, че сякаш съм повече спортист, отколкото музикант. Много обичам спорта. И като запалянко пред телевизора, и като физическо практикуване. Голямата ми натовареност и безкрайните часове по пътищата ме накараха да намеря моя начин за спортуване – ежедневните ми сутрешни кросове. Така не съм зависим от други хора и от мястото, на което съм осъмнал. Този един час и тези 9-10 км, които тичам всяка сутрин, ми помагат, от една страна, да наредя предстоящия ден, а от друга – ме държат в кондиция.

– Спазвате ли диети?

– Моите диети, както приятелите ми знаят, са вечни.Те са по няколко пъти в годината и ми е много трудно, когато трябва да ги спазвам. Може би произходът ми – малкото градче и прекрасното семейство, в което израснах, това, че майка постоянно готвеше хубавите, си гозби, а баща ми бе със страхотен апетит и вкъщи винаги имаше хубави неща за хапване в огромни количества, ме кара и до днес да не мога да се храня правилно и с мярка. Един от най-големите противници на моята диета са гозбите на моята майка, която винаги ме чака с някоя от тях. За сметка на това все още имам волята в определени месеци от годината и в седмиците преди важни ангажименти или видеоклипове да връщам по някой друг килограм. Мисля си, че така ще бъде и занапред.

– Доста ваши колеги останаха без пенсия или взимат минималната. Вие също ли ще имате такъв проблем един ден?

– Почти от две десетилетия имам регистрирана фирма и си внасям осигурителните вноски. Добавяйки казармата, още няколко години, когато съм бил на щат, и естествено, годините, които ме очакват оттук нататък, надявам се някога, когато реша, че е дошло време да се пенсионирам, да не изпадна в неловко положение. Съжалявам за много мои колеги, които работиха в онези времена, когато наистина наред с уважението към българската музика тези административни и социални въпроси останаха неизгладени и недовършени.

– Страхувате ли се отстаростта?

– Много пъти съм се замислял кое е наи-лошото нещо в живота. Тогава в главата ми се нареждат едни мрачни мисли, свързани с болестите, разделите, несподелената любов, предателството от приятел… Там някъде в списъка на тези неприятни неща е и старостта. Много е лошо, когато виждаш как животът си отива и нищо не можеш да направиш да го спреш. Но за мен по-важното е човек в смисления си път да живее достойно, да работи честно онова, което обича, да остави следа.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: