Маргарита Хранова е родена на 20 декември 1951 г. в София. Творческият й път започва от естрадния състав при ансамбъл „Маяковски“, в който пее от 14-годишна. Завършва Естрадния отдел в Консерваторията и малко след това постъпва в новосформираното вокално трио „Обектив“. Талантът й не остава незабелязан и първите й стъпки на сцената са съпътствани от 2 авторитетни награди – Втора награда в конкурса за изпълнители на „Златният Орфей“ и специалната награда на журито на фестивала в Александрия, Египет. През следващите години печели изключителна популярност сред българската публика, а редица награди я утвърждават като водещ изпълнител в забавната музика.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Преди всичко здраве, щастие, късмет, успехи в работата и много любов. Ще ми се да ме обичат всички мои близки и приятели.
– Каква бе изминалата година за вас?
– Добра и успешна. Важното е, че бях здрава и съм. Благодаря на Бог, че запази в добро здраве и скъпите на сърцето ми същества. Бих казала, че 12-те месеца – от миналогодишния ми рожден ден до сегашния – 20 декември, изтекоха сравнително успешно. Преминаха основно в работа, което ме кара да се чувствам добре. Когато съм ангажирана, се чувствам щастлива и одухотворена. Направих няколко концерта в страната, пътувах в Канада, където се срещнах с българската общност и направихме серия концерти за събиране на средства за построяването на културен център в Монреал. Бяхме заедно с Искра Радева и направихме чудесно пътуване с куп хубави спомени. Не съм усещала напрежение, натоварване. Добра година – мирна, ползотворна.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте ни разказали?
– Да, това беше юбилейният ми рожден ден поминалата, година. Тогава навърших 60 години и по повод щастливото събитие поканих страшно много приятели. Събрах ги в едно заведение. Посрещах всеки един лично на входа. Бях разпънала транспарант с лика ми и пред него се снимах с близките си. Имам кадри с всеки от присъстващите. Цялото парти бе заснето и с видеокамера. Получи се великолепен документален филм, увековечил поздравленията на приятелите ми. Оказва се, че кръглите годишнини са моите любими рождени дни – особено 50-ата и 60-ата. Наистина те минават грандиозно и празнично.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Обичам изненадите. Ако ме попитат какво искам и аз се нуждая от нещо, си казвам. Намирам го за нормално – по-добре да ми вземат нещо, което ще ми върши работи или ще реши определен проблем, отколкото просто нещо. Но като цяло стоя зад изненадите. Най-интересният момент от празника е, когато почна да си отварям подаръците. Забавлявам се, докато ги разопаковам и чета посланията. Приятно ми става, като видя картичка с надпис кой ми прави подаръка. Аз дори колекционирам посланията на приятелите си към мен.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Трудно ми е да кажа. Лоши моменти съм имала доста. Майка и татко си отидоха един подир друг. Изключително тежки за мен моменти. Трудно ги преживях. Последва нов удар – съпругът ми получи инсулт. Слава на Бог, вече е добре. Но спасяването му и лечението бяха страхотен шок за мен. Хубавите моменти не са малко. Обикновено събирам роднини и деца вкъщи. Обичам да седнем на масата, да си говорим, да споделят с мен какво ги вълнува. Безценни са всичките ми срещи с приятели. Един от вълнуващите и радостни моменти бе юбилейният ми концерт миналата година, на който отбелязах 40 години на сцената.
– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено какво да преживее, по какъв път да тръгне?
– Да, вярвам. На всеки човек му е драснато някъде как да извърви живота си. Няма как да избягаме от съдбата си. Аз мисля, че съм родена, за да се занимавам с музика, с пеене. Такова е било и желанието ми. Ако анализирам кариерата си, стигам до извода, че съм правила точно това, което сърцето ми е желаело. И благодарение на това съм успяла. Всеки творец е подпомаган от съдбата. Няма как, тя ни дава духовността, енергията, стремежа да се развиваме. Съдбата може би има пръст и в гените, които наследяваме от нашите родители, баби и дядовци.
– Притеснявате ли се от старостта?
– Не мисля, че човек трябва да се притеснява от нещо, което е естествен процес. Никога не съм се притеснявала от годините, нито от факта, че мога да се прегъна под тежестта им. Каквото има да става – става. Човек, ако доживее старини, вижда промяната. Не му е приятно да се гледа отпуснат пред огледалото, но свива рамене и продължава деня си. Нима е възможно да се борим против природата? При мен женската суета винаги я е имало. Постоянно се опитвам да поддържам определени килограми, но става трудно. Просто с времето мета-болизмът се променя. Не се притеснявам и гледам философски на нещата. За мен е важно какво излъчване имам и как сама възприемам себе си. Така че не правя драми от старостта – добре е дошла!
– Как виждате себе си след 20 години?
– Охо, как да се видя! Ще съм на 80 и кусур години. Определено на външен вид ще съм много променена. Дано поне съм с главата си, с акъла си, здравето си. Това са много години – дано ги доживея, дано се чувствам добре и бъда полезна на близките си. И още нещо много важно – дано да са здрави и те, за да бъда щастлива, както сега.
– Ако имате шанса да изживеете живота си отново, с какво бихте се занимавали?
– Отново с музика. Тя е най-любимото ми нещо на света.
– Любима книга?
– Чета различни романчета, но нямам любима книга. За съжаление не ми остава много време за четене. Аз съм човек, който не се задълбочава върху сюжета и предпочита нещо по-лесно за четене. Последната книга, която ме впечатли, бе „Разказвачът от Маракеш“ – страхотен роман!
– Любим филм?
– Това е „Оркестър без име“. Невероятна лента, която за моя гордост е българска. Гледала съм го десетки пъти. Катето Евро е страхотна, също и момчетата.
– Любим парфюм?
– Нямам любим. Сменям ароматите. Харесвам по-ефир ните миризми. Падам си по парфюмите на „Ескада“, но не мога да посоча нещо конкретно.
– Любим автомобил?
– „Мерцедес“, за мен не съществува друга кола. №1 в производството, в новите технологии. Наистина мислят за комфорта и безопасността на шофьора и пътниците. А това е най-важното все пак.
– Любимо ястие?
– Обичам да си похапвам и да не се лишавам от нищо. Не ям единствено пача и дреболии. Не устоявам на запечени картофи – във фурна. Представям си ги едни зачервенки, овкусени, ароматни и веднага ми се дояжда.
ВИЖ ВИДЕОТО:
http://youtu.be/lBfA2zEBK4E
Коментирай първи