След земетресението в Перник народната певица Стоянка Бонева не се страхува от нищо, освен от природата. Не я плашат вече интригите, злобата, отмъстителността. В нощта, разтърсила като махало блока й, разбрала, че всички тези отровни стрели на човешките отношения, губят смисъла си само за миг. Когато си отиваме от земния свят…

„Никога няма да я забравя онази нощ, такъв страх не съм брала през живота си – споделя Стоянка Бонева, алтовият глас от великолепната спойка, наречена трио „Българка“. – Във висок блок съм и на висок етаж. Всичко се разлюля силно, земята бучеше, стените пукаха, чуваше се скърцане отвсякъде. За момент си помислих, че блокът ще се срути. Със съпруга ми бързо напуснахме апартамента и не усетихме кога слязохме пред блока. Цяла мощ ме мигнахме. Изпопадали бяха различни предмети у нас, стените са напукани, падна и мазилка. Още не сме направили ремонт и всеки път, като погледна пукнатините, си спомням за онази нощ. Дано никога, никога повече не се повтори!

75-годишната певица и семейството й не посмели да се върнат няколко седмици след труса. Пръснали се по роднински къщи. Зловещият земен тътен, усетен в Пернишко и Софийско, бил съпроводен с ужаса да видиш как се пукат и зейват стените на дома ти.

Иначе Стоянка Бонева няма страх от високо. В младостта си е работила като кранистка в металургичната индустрия. Там, на обекта, среща мъжа, с когото споделя следващите 57 години от живота си, та до днес.

„Бях стомановар в завод „Ленин“ – разказва съпругът й също Стоян. — Момчетата и момичетата в завода живееха много задружно, все млади хора бяхме. На една нова година се събрахме голяма компания и отидохме на празничния младежки бал. Посрещнахме новата година под звуците на валса и към 2-3 часа вече започнахме да се разотиваме. Момичетата тръгнаха, пеят песни, а ние, момчетата, по тях. По едно време новото момиче, което беше дошло наскоро, дойде при мен и ме хвана под ръка.“ „Аз си го бях харесала вече – връща се близо 6 десетилетия назад най-популярната изпълнителка на „Лудо-младо“. – Първата ми любов е той! Когато танцувахме на забавите в читалището, други също го искаха много и се ядосваха: „Тююю! Тая дойде, хвана го веднага и не го изпуска!“. Първата любов е най-силна и най-голяма! Ето – остава за цял живот!“

„Така тръгна връзката ни – от едно хващане под ръка – допълва съпругът. -Тя работеше в завода като кранистка. Аз долу хвърлям материал в пещите, тя отгоре пее. Много се работеше тогава. Имаше съревнование и аз като комсомолски секретар бях бригадир на младежката бригада. Може би бях единственият със средно техническо образование и имах познания за металургията, много литература изчетох, защото тогава се изучаваше съветският опит. Имахме руски специалисти в завода и много разчитаха на мен, аз и с езика се справях добре. От тях научих. тънкостите и тайните на металургията.

Та ние бяхме току-що станали гаджета в завод „Ленин“, когато тя се яви на конкурс в радиото и я приеха. Знаех, че я чака голямо бъдеще, написах го тогава в моя дневник. И така и стана. Освен турнетата по света, тя има и огромна звукозаписна дейност, ходеше по селата, издирваше песни, записа много голям репертоар. Винаги съм я подкрепял и съм бил до нея. Имало е и ревност, разбира се (смее се), но не ревнува онзи, който не обича истински.“

Стоянка и Стоян се обичат като в онези луди-млади години. Това го казват не само пред журналисти. То личи по всеки техен жест, изразяващ отношение като към най-милото нещо на този свят.

„На 24 март т.г. навършихме 57 години семеен живот! Явно майка ме е родила с голям късмет, щом случих на такъв мъж! -сияе певицата. – Той изгледа синовете ни, докато аз пътувах по света. Не помня как израсна малкият ми син, бях все на път. Имам две деца, златни, и внученца вече. Съпругът ми е майстор в кухнята, винаги като се прибирах от турнета, ме посрещаше със задушено телешко или пилешки бутчета, приготвени с всичките му подправки и сосове. Приготвя и разкошно телешко варено, докато аз съм по баниците – с лапад и с какво ли не, тиквеник също, сладки и домашни курабийки.“

Тяхната рецепта за дългогодишна семейна хармония е търпимостта. „Мъжът ми има дневници и там всичко си записва от Началото на запознанството ни досега.

Прекрасни неща е написал за любовта ни там.

Има семейства, в които след брака любовта угасва много бързо, но при нас не е така. Любовта гори и до ден днешен“, уверява певицата.

Бонева е превърнала една от стаите на апартамента в нещо средно между етнографски и музикален музей. „Тук е първата ми носия, с която съм пяла навремето, тук са първите ми снимки като певица. Запях като кранистка в завод „Ленин“ в Перник, съвсем млада бях тогава. Сега, като се гледам по снимките, не мога да повярвам, че това съм аз.“

 

Унизиха с мизерна пенсия световноизвестната певица

Въпреки световната слава, пенсията на Стоянка Бонева граничи с летвата на официално признатата бедност. „Ева Георгиева създаде трио „Българка“. Ние бяхме три певици от „Мистерия на българските гласове“ – Янка Рупкина, Ева и аз, но постепенно се обединихме като трио и прославихме българската народна песен по света. Жалко е, че Останахме по-известни в чужбина, а в родината ни почти нищо не се споменаваше за успехите ни. Ева така си отиде… Много болна тема, та те едно „благодаря“ не ни казаха за това, че прославихме България по света, камо ли да се погрижат за нас по някакъв начин. Нито един президент не ни покани да ни стисне ръката, по една грамота да ни бяха дали. Но никой нищо не направи. Пенсиите ни са мизерни, признание получихме по света, но не и в родината си“, завършваме, уви, малко тъжно.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

http://youtu.be/s3i4bSKSYt0

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: