Митове и легенди са твърденията, че ходя в Куба при Фидел Кастро, сподели Йорданка Христова. Той наистина ми е приятел и то добър приятел, но пътищата ни са различни и няма как да отида при един държавен глава на гости, без да съм поканена и когато ми скимне. Истината е съвсем друга. Когато у нас станаха промените след 10 ноември, при мен се поличиха промени в личен план. Изгубих близки хора, животът ми се преобърна. Това се отрази на здравето ми и доста боледувам. Ходя в Куба по медицински причини, а там бившата посланичка у нас Тересита Капоте ми е близка приятелка. Отсядам при нея и тръгвам по клиники. Не по плажове, не по фиести, а по доктори. Искам да наблегна, че там медицината е доста развита, нивото е високо и не ти дерат кожата, като отидеш. Преди седем години ми направиха първата операция и трябва непрекъснато да ходя да се виждам в моя онколог. Имам гуша, проблемите ми са с щитовидната жлеза, а един от възлите е много голям и трябва да се оперира. Лекарят винаги е готов да хване скалпела, но аз много се страхувам. Освен това този възел е много близо до гласните струни и се страхувам да не си загуба гласа. Онкологът ме уверява, че няма да го загубя, но нали знаете какво нещо е страхът…Алтернативата е да пия лекарства и непрекъснато да следят състоянието на този проблемен възел. Пия си лекарствата, но от тях страшно много се пълнее. И така седем години. Той ме уверява, че няма нищо страшно да стане с гласа ми, а аз треперя и пия хапчета и става нещо страшно с тялото ми. Ставам все по-дебела и все по-тромава. Но когато човек наближи 70-те, вече му е безразлично как изглежда. Суетна съм, разбира се, че съм суетна. Но повече се плаша от ножове и операции. Доколкото разбрах, Фидел е по-зле и от мен, но все пак се държи. Е, и аз се държа. Но там, където търсите романтика, има всъщност само болести и лекари.

ВИЖ ВИДЕОТО:

http://youtu.be/DKgb-uPQ4Mo

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: