Да погледнем обективно случая с разкрития център за задържане и мъчения в Украйна. Твърди се, че в него са държани заловени на улицата мъже, които предстои да бъдат изпратени на фронта, както и заловени бегълци от фронта. За последните е неизвестно каква е била идеята, може би просто засищане на садистичните нужди на някои „захисници“. Какво прави там момче на 14 години на пръв поглед е изключително неясно.

Не е нещо ново – „Библиотеката“ в Азовстал, всеки следствен арест в страната (СИЗО) и т.н. Това е нещо системно в страната, която „спасява света от руската агресия“.

Украинският политик и журналист Анатолий Шарий твърди, че има информация, че жената медик, която е опитала да влезе в къщата заради ранен, всъщност е помагала на познат, чийто роднина е задържан там и за него е искан откуп от 50 000 долара. Е, това вече обяснява присъствието на момчето. За този „бизнес“ възрастта няма значение.

Как толкова мъже в призивна възраст успяха да напуснат Украйна след затваряне на границите за хора като тях… хич не е трудно да се досетим. Но там явно искат да изкарат и нещо от тези, които не са тръгнали да бягат през граница.

СН: Авторът Любомир Данков

Какво можем да извлечем оттук… Първо, виждаме защо е толкова трудно тази война да приключи. Много хора са си намерили някакво място в нея и не искат да се разделят с него, защото в мирния живот ще бъдат никой, кръгла нула. Това го видях още в началото на конфликта – хора на най-ниско ниво събираха пари от шофьорите, които искаха да минат през блокпостовете без опашка. Имаше и много случаи на продажба на саднъци с оръжие на „сепаратистите“ от „войните на светлината“. А какво става по-нагоре, бедна ни е фантазията.

Това, че войната е изключителен бизнес за някои, особено за свързаните с военно-промишления комплекс, е ясно. Но за да накараш една страна да воюва за чужди цели, трябва да имаш и армия от хора, които имат изгода и на място. Те ще се борят със зъби и нокти тя да продължава и други да умират за чужди интереси. Между тях са и тези, които залавят хората за фронта, тези, които измъчват задържаните и разпределят откупите по веригата, журналисти, политици, „граждански НПО-активисти“ и т.н.

Случаят е и повод да помислим с крехка надежда за промяна за нашите полезни идиоти, които си кичат профилите с „жовто-блакитний прапор” и по детски вярват, че в Украйна едни хора с готовност се борят за спасяването на страната си от лошия агресор, който ежедневно воюва с болници и детски градини и само чака падането на Украйна, за да тръгне с войските си към останалата част на Европа. И за тези, които истерично подкрепят тази гнусотия, която се извършва в тази завладяна страна и с хората в нея, въобразявайки си, че подкрепят хората, а не онази властова каста от техни съграждани, които унищожават тях и страната им.

Трудно е за вярване, колко лесно пропагандата може да превърне нормален човек в зомби.

Любомир Данков