Извинявам се, че леко ще вгорча празненствата на онези, които ми обясняват, че тази сутрин „въздухът е друг“, но ще задам няколко бързи въпроса, понеже реалността ме пришпорва да не мълча (с пълното съзнание, че хич не е „популярно“ да не вървиш след победителите!):

– Първият поздрав към Йотова дойде от Урсула. Жената е много радостна. Надявала се двете да работят заедно в областта на „отбраната“. Тоест, в областта на войната. Чий президент ще е г-жа Йотова – на мира или на Брюксел, защото двете неща са оксиморон…

– Изборите минаха – време е държавният глава да признае, че дроновете са украински и британски. Време е с Чамова да връчат протестна нота на Мадам Олеся.

– В интервю за Карбовски г-жа Йотова обяви: „Останките“ от Паметника на съветската армия трябва да бъдат преместени в музея в Димитровград“. Ще реагирам остро и институционално на тази подлост, която с нищо не отличава Йотова от девиантите около Гюров, които „изядоха“ на торта екзекутираните детски глави и ръчички.

– Паметникът трябва да бъде върнат на мястото му, напук на фашисти и колаборационисти.

– Кога да очакваме реакция от г-жа Йотова за държавния преврат в Полша? Тя на чия страна е: на соросоида-евроатлантик Туск или на колегата си президент-суверенист Навроцки?

– Г-жа Йотова солидарна ли е с позицията на Белия дом, който махна санкциите върху евтините руски горива и ще предложи ли същото да направи и България?

– Ще настоява ли пред премиера Радев най-после да денонсира военния пакт на Гюров със Зеленски?

Съвсем просто е – да или не. Да си „президент на мира“ означава да се опълчиш на подпалвачите на войната, нали?

Недялко Недялков