Автор: Веселин Киров е завършил европейско търговско право във факултета Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле” през 2015 г. и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ с магистратура по право. Работи като юридически и бизнес консултант на редица международни фирми в Европа.
Европейският съюз съществува под сегашната си форма след подписването на Маастрихстския договор от 1992 г. Именно това е договорът, който превърна европейската икономическа общност в политическа. Този рязък завой, започна все повече да се натрапва насилствено на европейските народи и заедно с това, евроскептицизмът не спира да расте. Достатъчно е само да се вземат официалните статистики на Евробарометър от зимата на 2021 – 2022, където в държави като Франция, Италия, Белгия, Люксембург, Германия, страни основателки на ЕС, всеки втори гражданин не вярва на ЕС. Положението в Източна Европа не е по-добро. В Словакия, Чехия, Унгария, Полша и България, едва половината или по-малко от населението имат доверие на ЕС и институциите. В много държави набират сила политически партии, които са скептично настроени към идеята за обединена федерална Европа, към която последните четири европарламента и комисии водят съюза. Пореден пример за това са резултатите от парламентарните избори в Холандия, които бяха спечелени за пръв път от открито евроскептичната “Партия на свободата“ с лидер Герт Вилдерс. И ако тези политически течения не са в полза на Съюза, то също толкова опасно е и нарастващото недоверие на финансовите пазари към икономиката на ЕС и еврото.
В края на октомври 2023 излязоха данните, според които икономическото доверие в еврозоната спада до най-ниското си ниво за последните три години. През Септември 2023 г. китайският юан задмина за пръв път еврото, превръщайки се във втората най-популярна валута за търговско финансиране след американския долар. През 2023, според последните данни на Еврокомисията, растежът в ЕС за 2023 ще бъде едва 0,6%. В същото време разходите по обслужването на заемите на ЕС са на път да се увеличат с десетки милиарди евро. От 0,14% през 2021 г. те са се повишили на 2,6% само за втората половина на 2022 г. Що се отнася до стандарта на живот на европейците, според Евростат, всеки пети европеец (21,6% от цялото население на ЕС) е в риск от изпадане под прага на бедността.
На фона на тази апокалиптична картина, брюкселските бюрократи се провалиха в управлението на Ковид кризата, миграционната политика е в колапс, след кризата в Украйна и Близкия Изток Старият континент се деиндустриализира, конкурентноспособността намалява, а отделни политики на Съюза, спрямо държави членки като Унгария и България могат да бъдат определени като “диктати“ и “извиване на ръце“.
По време на Ковид кризата ЕС обеща на страните членки общо 806 милиарда евро помощ за с