Много грозни и нелепи подигравки. А и не на място, защото не можете да му стъпите в обувките. При всичките си кусури и политическо падение, този човек си остава бащата на съвременния български национализъм. Първият, който повдигна няколко теми табу, сред които:
1) Демографската катастрофа, маргинализацията и престъпността на любимото на политиците малцинство;
2) Западният неоколониализъм, който превръща България в колониална периферия за източване на суровини и „човешки капитал“;
3) Темата за НАТО и потенциала разширяването му да доведе до нови конфликти.
4) Темата за почти африканската социална несправедливост у нас по време, когато повечето партии и медии свенливо си мълчаха по този въпрос.
5) Темата за войната срещу православието, което е основата на нашия цивилизационен код.
Много от анализите и прогнозите на този човек, направени преди години, днес се оказаха факт и истина. За политическите грешки Сидеров отдавна си е платил и няма какво повече да се злобее срещу него. Още повече, че умнокрасивата либерална общност, която злорадства, е последната, която има моралното право да го прави. Волен не се е крил по планински хижи с малки момченца. Не сме чували и за „пици с кристали“ в Министерски съвет заради Волен. Ама иначе бил пиел. Ами, почти всички пием. На Балканите е по-скоро странно да не пиеш (но, разбира се, похвално). Но едно е да го правиш в заведение по улиците на София, друго е да ходиш пиян и залян в Народното събрание или да се дрогираш в Министерски съвет. Или да си пускаш наркомански видеа от Министерство на културата.
И най-сетне, нека ви припомня нещо:
„22 А Хам, бащата на Ханаана, видя голотата на баща си и извести на двамата си братя отвън.23 Тогава Сим и Яфет взеха една дреха, та я сложиха и двамата на раменете си, вървяха назад и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, та не видяха голотата на баща си.24 Ной се събуди от виното си и разбра какво му бе направил по-малкият му син.25 И рече: „Проклет да бъде Ханаан; роб на робите ще бъде на братята си.“ Битие 9:20-27
И да, никой не е застрахован, когато животът и стресът го ударят.
П.С.: И едно допълнение, което може би всъщност е най-важното: ще приема подигравките, когато подиграващите се добият смелостта да идат при посланика на една суперсила и да му връчат „сметката“. И после да си ходят спокойно по улицата, след като същият посланик на суперсилата им е казал, че ще ги унищожи.
Симеон Миланов
Коментирай първи