Путин не е имал за цел да завладее цяла Украйна с нападението на 24 февруари 2022 г., а е предприел операция с ограничени цели – да завземе достатъчно територия, да принуди Киев към преговори и да получи гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО. Руският президент е бил отчаян от отказа на САЩ и Европа да преговарят и е смятал превръщането на Украйна в западен военен плацдарм за екзистенциална заплаха за Русия. Това казва американският професор Джон Миършаймър в първото видео в собствения си канал в YouTube.

В него Миършаймър прави опит да обясни теоретично произхода на войната чрез съчетаването на нейните политически и военни аспекти и разглежда трите възможни стратегии пред една нападаща държава – блицкриг, война на изтощение и операция с ограничени цели. Според него малобройната и отбранително ориентирана руска армия не е имала нито силите, нито план да превземе цялата страна, а Москва е потърсила преговори още на следващия ден след началото на войната. Украйна, насърчена и въоръжена от Запада, е продължила битката с убеждението, че може да победи Русия, Западът е провалил преговорите в Истанбул, а ограничената операция се е превърнала в продължителна война на изтощение между Русия, от една страна, и Украйна и Запада, от друга. 

ВИЖ ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ С ПРОФ. МИЪРШАЙМЪР С БГ. СУБ:

Здравейте! Аз съм Джон Миършаймър и това е моето първо видео за новия ми Ютюб канал. Темата, по която искам да говоря, е за произхода на войната в Украйна. Войната започна на 24 февруари 2022 г. и продължава до ден днешен – повече от Втората световна война. Искам да поговоря за нейния произход, като конкретно ме вълнува въпросът защо руснаците не бяха възпрени и защо решиха да нападнат на 24 февруари 2022 г. По същество става въпрос за конвенционално възпиране, защото нападението беше конвенционално. Не бяха използвани ядрени оръжия, затова не говорим за ядрено възпиране, а за конвенционално – защо руснаците не бяха възпрени.

За мен е много интересна тема не само защото войната е от голямо значение, но и защото съм написал книга за конвенционалното възпиране. По време на Студената война въпросът дали Съветският съюз, или държавите от Варшавския договор биха нападнали НАТО, беше много важен. Хората искаха да знаят при какви обстоятелства руснаците биха нападнали НАТО. Темата на моята дисертация беше за конвенционалното възпиране. Първата ми книга, произлязла от дисертацията ми, е озаглавена именно „Конвенционално възпиране“. Така че много съм размишлявал по въпроса. И тъй като ситуацията с НАТО и Варшавския договор през Студената война до голяма степен наподобява ситуацията между Русия и Украйна, смятам, че моята теория има много какво да каже за произхода на войната в Украйна.

Първо бих искал да изложа своята теория за конвенционалното възпиране и да оставим за малко настрана въпроса с войната в Украйна. Бих искал да ви обясня как аз виждам конвенционалното възпиране. Когато свърша с тази задача, ще поговоря за войната в Украйна, какво се случи на 24 февруари 2022 г. и след това, като по същество ще свържа теорията си за конвенционалното възпиране с тази война.

Нека започна с темата за конвенционалното възпиране. Първата отправна точка е изключително важна. В разсъжденията за конвенционалното възпиране трябва да включваме два компонента – военен и политически. Сигурно се питате какво имам предвид. Относно политическия компонент е много важно да разберете, че съществуват политически сили, които тикат една държава към война. Много е важно да отчитаме влиянието на тези политически сили, за да разберем добре възпирането. Така че имаме политически компонент, но имаме и военен. В общи линии той разглежда способностите на една държава да води война, щом веднъж влезе в конфликт: каква е вероятността да победи, на каква цена и т.н. Тези въпроси обхващат военния компонент. Политическият се занимава с политическите сили, които тикат една държава към война. Важно е да разберете, че трябва да се отчитат и двата елемента. Между другото, тази връзка между военния и политическия компонент е описана в прочутата сентенция на Клаузевиц, че войната е продължение на политиката с други средства. Войната, т.е. военният компонент, е продължение на политиката с други средства. Винаги трябва да отчитаме тези две променливи и да ги разглеждаме не само поотделно, но и връзката помежду им.

Нека започна с военния компонент. Ето моята теза. Когато една държава обмисля дали да тръгне на война, като тук говорим за голяма конвенционална война… Както казах по-рано, моята мотивация да проуча този въпрос беше балансът между конвенционалните сили на НАТО и Варшавския договор по време на Студената война. Ще говорим и за баланс между конвенционалните сили на Русия и тези на Украйна през февруари 2022 г. Дали става въпрос за страните от Варшавския договор, обмислящи дали да нападнат НАТО, или за Русия, обмисляща дали да нападне Украйна, когато се отчитат военните фактори, според моята теза, се избира една конкретна стратегия, която би могла да спечели войната. Също според моята теза, ако една държава обмисля да нападне друга в голяма конвенционална война, може да избира измежду три стратегии. Първата е блицкриг, втората е война на изтощение, третата е стратегия с ограничени цели. Нека разясня какво имам предвид под всяка от трите стратегии.

Стратегиите на изтощение и блицкриг целят постигането на решаваща победа. Блицкригът цели да се постигне бърза и решаваща победа. Такава е германската победа срещу Франция през 1940 г. На 10 май 1940 г. Вермахтът нахлува във Франция, набързо прегазва армията й и натиква британската армия по плажовете на Дюнкерк. Класически блицкриг. Блицкригът носи бърза и решаваща победа. Обратно на него, войната на изтощение цели бавна и провлачена решаваща победа. Важно е да разберете, че тези две стратегии целят решаваща победа – пълна или почти пълна победа над другата страна. Третата стратегия е стратегията с ограничени цели. При нея държавата не търси решаваща победа, а просто да завладее определена територия на другата държава. Държавата тръгва на война, за да завземе малка част от територията на другата държава, след което заема защитна позиция. Затова се нарича „стратегия с ограничени цели“ – тя не цели решаваща победа, както се цели чрез стратегиите за блицкриг и война на изтощение. Това са трите стратегии, измежду които може да избира една държава.

Ето как всяка една от тези три стратегии е свързана с въпроса с възпирането. Според моята теза, ако една държава може да победи чрез блицкриг или по-точно, ако една държава мисли, че може да започне блицкриг, който да й донесе бърза и решаваща победа, то тогава тя не може да бъде възпряна. Ако смята, че ще трябва да приложи стратегия на изтощаване, защото не може да победи бързо, макар че пак цели решаваща победа, тогава тя няма да предприеме нападение. Тоест, възпирането може да подейства при стратегия за война на изтощение, докато при блицкрига не може.

Връщам се на Втората световна война. Една от главните причини германците да нападнат Франция през май 1940 г. е, че са имали блицкриг стратегия, която са смятали, че ще им донесе бърза и решаваща победа. Затова са нападнали и са успели да я осъществят. Когато германците нахлуват в СССР година по-късно, на 22 юни 1941 г., също смятат, че подготвената им блицкриг стратегия ще им донесе бърза и решаваща победа, този път срещу Съветския съюз. Разбира се, тя се проваля и войната се превръща във война на изтощение. Много е важно да се разбере. През 1941 г. германците не нахлуват в Съветския съюз с идеята да водят война на изтощение. Не биха нападнали, ако беше така, според моята теза. Нападнали са, защото са имали блицкриг стратегия, която са смятали, че ще им донесе бърза победа. Тъй като блицкриг стратегията цели да донесе бърза и решаваща победа, тя води до неуспех на възпирането. Бих казал, че през Студената война СССР и държавите от Варшавския договор никога не са смятали да нападат Западна Европа, защото са знаели, че не могат да осъществят блицкриг срещу войските на НАТО, които биха се изправили срещу тях. Затова възпирането тогава е толкова силно. Разбира се, не отричаме важността и на ядреното възпиране.

Да разгледаме стратегията с ограничена цел. Тя е най-лесната за изпълнение, защото е ограничена. При нея целта на една държава е да завземе някаква територия от своя противник, а не да му нанесе пълно поражение. Това е ограничена стратегия, с ограничени цели. Определено е най-лесната за изпълнение измежду трите, но не може да се каже, че е привлекателна стратегия. Причината да не бъде такава е, че не побеждавате решаващо другата страна и неизменно тя ще продължи борбата срещу вас, като в крайна сметка ще стигнете до война на изтощение. Много е важно да разберете какво описвам. Ако блицкриг стратегията ви се провали, ще се окажете във война на изтощение. При стратегията с ограничени цели в началото ще постигнете успех, но вероятно ще се озовете във война на изтощение. Никой не иска такава. Има сериозен стимул да се стои надалеч от стратегията с ограничени цели, и със сигурност от стратегията за война на изтощение. Ако за една държава са налични само тези два варианта, то най-вероятно възпирането ще бъде успешно. То не е успешно само когато една армия има блицкриг стратегия.

Така изглежда военният компонент. Както казах, трябва да се отчита и политическият компонент. Няма съмнение, че винаги, когато една държава обмисля да води война, политическият компонент в общи линии ще посочва „много добри причини“ да се започне войната. По дефиниция не обмисляш да нападнеш свой противник, ако не смяташ, че е наличен голям набор от политически причини да го направиш. Освен това обаче, в някои случаи натискът на политическите сили, които искат да се води тази война, е толкова голям, че цялата държава започва да смята, че трябва да реши своя политически проблем чрез военна сила. Това, което се случва при тези ситуации, е, че обикновено държавите залагат на стратегия с ограничени цели. Тези са малкото случаи, при които въпреки че държава има стратегия с ограничени цели, възпирането е неуспешно. Помните, че при военния компонент наличието на блицкриг стратегия проваля възпирането, а вероятността да се води война на изтощение значи успешно възпиране. Обикновено държавите се възпират и ако имат стратегия с ограничени цели. Но искам да кажа, че когато добавим и политическия компонент, и има много силен политически натиск да се води война, държавата, ако няма способност да проведе блицкриг, ще заложи на стратегия с ограничени цели.

Нека ви дам два класически примера за такива ситуации. Първият е египетското нападение от 1973 г. срещу израелците на Синайския полуостров. Египтяните прекосяват Суецкия канал и завземат парче територия на Синайския полуостров, който тогава е контролиран от Израел, след което преминават в защита – ясна стратегия с ограничена цел. Защо египтяните го правят? Ануар Садат, тогавашният египетски президент, смята, че е нужно египтяните да използват военна сила срещу Израел, за да му отправят ясното послание, че им е нужно да си върнат Синайския полуостров. През октомври 1973 г. египтяните прилагат своята стратегия с ограничена цел. Не предприемат блицкриг, защото знаят, по никакъв начин не могат да победят така. Този вариант отпада, а и не искат да водят война на изтощение. Затова залагат на стратегия с ограничена цел.
Същото правят японците, когато нападат САЩ в Пърл Харбър през декември 1941 г. – прилагат стратегия с ограничени цели. Японците са били напълно наясно, че не могат да нанесат решаваща победа на Съединените щати. Те не са имали стратегия за нанасяне на решително поражение, но са смятали за нужно да нападнат САЩ, защото американците са ги задушавали икономически и японците е трябвало някак да излязат от изключително трудно положение. Съединените щати са отказвали преговори и японците са решили да атакуват. Не са имали блицкриг стратегия и не са искали война на изтощение, затова са имали стратегия с ограничени цели. Точно такова е нападението над Пърл Харбър.

При Египет през 1973 г. и при Япония през 1941 г. имаме две държави, прилагащи стратегия с ограничени цели. Два случая, в които възпирането не е проработило, въпреки че държавите са имали стратегия с ограничени цели. При тези два случая държавите не са били възпрени, защото политическите сили в страната са ги тикали към война, и са били много влиятелни. Но иначе ключовият елемент за разбиране дали възпирането ще сработи, е дали държавата, обмисляща да воюва, има блицкриг стратегия. С други думи, дали може да постигне бърза и решаваща победа.

В общи линии това представлява моята теория за конвенционалното възпиране. Сега вече искам да поговоря за решението на Русия да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 г. Разбира се, руснаците също са имали пред себе си три стратегии: можели са да изберат блицкриг, да изберат стратегия на изтощение или стратегия с ограничени цели. Може би е по-точно да се използва изразът „планират“. Можели са да планират блицкриг стратегия, стратегия на изтощение или стратегия с ограничени цели. Според общоприетото мнение на запад, руснаците предприемат блицкриг. Нека кажа малко повече за това.

Според общоприетото мнение на запад, Владимир Путин е агресор, който иска да завладее цяла Украйна и да я включи в една разширена Русия. Както знаете, мнозина вярват, че след като приключи с Украйна, ще се опита да завладее и други територии в Източна Европа, и да възроди Съветската империя. Но това е друга тема. Тук се занимаваме с въпроса защо Русия нападна Украйна. Целта, според общоприетото мнение, е Путин да завладее цяла Украйна. С други думи, Путин цели решаваща победа. Мислил е, че ще постигне бърза и решаваща победа. Смятал е, че руската армия е много силна и бързо ще прегази украинската армия, при което ще завладее цяла Украйна и ще я включи в състава на Русия. Цялата операция да бъде бърза и решителна победа. Както ви казах, докато ви излагах моята теория, ако една държава смята, че може да осъществи блицкриг, възпирането не успява. Ако вярвате на общоприетото мнение за целите на Путин, очевидно е защо възпирането се е провалило и Русия е нападнала Украйна. Аз не съм съгласен с общоприетото мнение, но преди да ви кажа защо, ще отбележа, че когато блицкригът не успее, както, според общоприетото мнение се е провалил в Украйна, се стига до война на изтощение. По-рано ви го казах – ако блицкригът не успее, се стига до война на изтощение. Случва се с германското нападение над СССР през Втората световна война. Според общоприетото мнение, същото се случи с руснаците след тяхното нахлуване в Украйна – блицкригът не успява и се стига до война на изтощение.

Защо тази теза е погрешна? Преди всичко, няма никакъв начин, чрез който руската армия, която нахлува в Украйна, да е могла да завладее цялата държава. Руската армия беше прекалено малка и не беше военна машина с високо качество. Не беше добре смазана машина за нападателни операции, а армия за отбранителни цели. А и както казах, беше малка армия. Според мен, руската армия, нахлула в Украйна, е била най-много от 190 хил. войници. Генерал Сирски, днешният главнокомандващ украинската армия, казва, че руснаците са нападнали със 100 хил. войници. Няма никакъв начин, по който руснаците да завладеят цяла Украйна със стохилядна армия или дори със 190-хилядна. Когато германската армия нахлува в Полша през 1939 г., а тя цели да завладее само западната й част, защото Съветският съюз е трябвало да завладее източната, Вермахтът напада с 1,5 млн. души. 1,5 милиона. А Западна Полша е много по-малка от Украйна. Повтарям, че според ген. Сирски руснаците са нападнали със 100 хиляди. Според мен са били максимум 190 хиляди. И пак ще кажа, че не е била армия за настъпателни операции. С други думи, руската армия не е Вермахтът. Вермахтът е бил голяма сила, специализирала се в настъпателни действия с бронирани машини – нищо общо с днешната руска армия. Първият ми довод срещу общоприетото мнение, според което Русия е целяла бърза и решаваща победа, е, че просто руснаците не са имали армията, с която да постигнат такава. 

Друго, което ще кажа, е, че един ден след началото на нападението, т.е. на 25 февруари, Дмитрий Песков, основният говорител на Путин, се е свързал с украинците, за да им каже, че руснаците искат да започнат преговори. Замислете се. Ден след като са започнали войната, руснаците казват на украинците, че искат да започнат преговори, за да се сложи край. Това не пасва на тезата, че Путин иска да завладее цяла Украйна, за да разширява Русия. Малко по-късно, през март 2022 г., веднага след началото на войната, украинците и руснаците започнаха да водят преговори. По някое време, на 29 март, малко повече от месец след началото на войната, започнаха преговори в Истанбул за нейното приключване – прословутите Истанбулски преговори. Още повече, което е много важно, като жест на добра воля руснаците изтеглиха своите войски, които се намираха около Киев, като така на практика го върнаха на Украйна. Това също не подкрепя тезата, че руснаците и конкретно Владимир Путин целят да завладеят цяла Украйна, като спечелят решаваща победа.

От 29 март двете страни започнаха да водят преговори в Истанбул. Ясно е, че е имало трудни въпроси за решаване и не е било сигурно дали ще се стигне до споразумение, но основният въпрос е бил за неутралитета на Украйна. Тук руснаците просто са искали гаранции, че Украйна няма да влезе в НАТО. Не са искали да завладяват цяла Украйна, а просто тя да не се превърне във вал на Запада по границата им. Това е била целта на операцията им. След малко ще поговоря повече по темата. Искам да ви покажа, че заради размерите и качеството на руската армия, и заради факта че руснаците са потърсили украинците за преговори веднага след началото на войната, а и са водили преговори месец след това, според мен е почти невъзможно да се поддържа тезата, че руснаците са искали да завладеят Украйна.

Последно по този въпрос. Преговорите се провалиха. Както казах, не знам дали са щели да доведат до край на войната, но не руснаците се оттеглиха от преговорите. Мисля, че украинците носят основната отговорност за провала им. И какво се случи после, когато въпросът не успя да се реши в Истанбул? Войната се превърна във война на изтощение.

Така. Нека ви дам моето виждане, като използвам моята теория, за причините, довели до войната от 24 февруари 2022 г. Руснаците не предприемат блицкриг. Предоставих ви няколко доказателства за това. Има и още, но аз ви дадох основните, които показват, че войната не е заради планове на Владимир Путин да завладее Украйна. Не, Путин прилага стратегия с ограничени цели. Ако нахлуваш в Украйна със 100-190 хиляди войници и се изтегляш от Киев при започване на преговори, значи следваш стратегия с ограничени цели. Путин влиза в Украйна и завзема малко парче земя от украинската територия, след което казва на украинците, че иска да започне преговори. Какво става всъщност? Става това, че Путин е сметнал, че политиката на НАТО да се опитва да включи Украйна в западния алианс, че политиката на Запада да се опитва да направи Украйна свой вал по границата на Русия, е екзистенциална заплаха. Руснаците ясно го заявяват още от април 2008 г. насам. Тогава НАТО каза, че Украйна ще се присъедини към алианса. От април 2008 г. насам руснаците ясно заявяват, че смятат това за екзистенциална заплаха и просто няма да го допуснат.

През декември 2021 г., януари 2022 г. и февруари 2022 г., т.е. в трите месеца преди началото на войната, руснаците се опитват с всички сили да договорят със Запада начин да се избегне войната. Руснаците не са искали да воюват. Става ясно, ако погледнете случилото се в трите месеца преди войната. Но Западът не показва никакъв интерес към преговори с руснаците с цел да се избегне война между тях и Украйна. Погледнете записите. Трудно ще намерите доказателство, че Западът, който е смятал, че руснаците може да нападнат…

Разберете, че мнозина на запад са смятали, че има голяма вероятност руснаците да нападнат. Въпреки това Западът, като визирам най-вече САЩ, не прави нищо да предотврати войната. Това доказва, че Путин е бил отчаян. Смятал е, че неговата държава е пред екзистенциална заплаха, с която той трябва да се справи. Разбирал е, че блицкриг вариант не съществува. Путин не стои начело на Вермахта. Руската армия не е Вермахтът. Тя е отбранително ориентирана, малка на брой, без способности да постигне решаваща победа в Украйна. Затова той следва стратегия с ограничени цели – точно както би предвидила моята теория. Политическият компонент тук, политическите сили, които са натискали Путин да воюва, са били много влиятелни. Путин е смятал, че Русия е изправена пред екзистенциална заплаха и той е трябвало да се справи с нея. САЩ и европейците не са правили нищо, за да договорят избягване на войната и Путин е разбрал, че трябва да използва военна сила. Както казах, не е имал вариант за блицкриг и затова е възприел стратегия с ограничени цели. Ако погледнете размерите на армията, която е имал, и изпращаните до украинците сигнали да се започнат преговори веднага след началото на войната, ясно ще видите, че точно това е целял. Само че, както ви казах в началото, проблемът при стратегията с ограничени цели е, че другата държава едва ли ще се предаде, едва ли ще капитулира – по-вероятно е да продължи битката. В този случай Украйна, с помощта на Запада, т.е. на европейците и на Съединените щати, които й предоставят огромна помощ, продължава битката срещу Русия.

Смятам, че една от главните причини украинците да се оттеглят от преговорите в Истанбул, което мисля, че е било насърчено от Запада, е, че са повярвали, че с помощта на Запада могат да надделеят над руснаците в една продължителна война. Защото руската армия не е толкова силна. Затова и нейната стратегия беше стратегия с ограничени цели. Украинците, подпомогнати от Запада, продължиха войната. Какво се получи накрая? Стратегията с ограничени цели се превърна във война на изтощение. Разбира се, както знаете, в момента се води точно такава война. От едната страна е Русия, а от другата – Украйна и Западът.

За да обобщя – ако разсъждаваме върху случилото се на 24 февруари 2022 г., ще видим, че имаме случай на провал на конвенционалното възпиране. Както казах, когато разглеждаме конвенционалното възпиране, трябва да отчитаме и политическия, и военния му компонент. Във военния компонент съществуват три възможни стратегии: блицкриг, война на изтощение, стратегия с ограничени цели. Ако потенциалният нападател цели блицкриг стратегия, възпирането вероятно няма да успее. Единственият случай, според мен, при който държава ще следва стратегия с ограничени цели, която е на второ място като добър вариант, но не и много добър сам по себе си, е когато политическите сили, призоваващи за война, са толкова влиятелни, че държавата решава да рискува и да приложи стратегия с ограничени цели. 

Смятам, че в случая с войната в Украйна руснаците не са имали вариант за блицкриг стратегия. Знам, че общоприетото мнение е, че са приложили такава. Според мен са приложили стратегия с ограничени цели. Причината да са следвали такава е, че са смятали, че са изправени пред екзистенциална заплаха, с която трябва да се справят. Не са могли да го направят чрез преговори със Запада, защото Западът отказа да преговаря, затова е трябвало да използват военна сила и да предприемат ограничено нападение на 24 февруари 2022 г. В началото изглеждаше, сякаш ще проработи. Спомнете си преговорите в Истанбул. Мнозина смятат, че те са щели да сработят, ако Западът не беше насърчил украинците да ги прекъснат. Но преговорите се провалят и се оказахме в една продължителна война на изтощение. Както казах, точно такова нещо би предвидило моята теория. Това е моето обяснение за произхода и за ръководенето на войната в Украйна от 24 февруари 2022 г. насам. Благодаря ви за вниманието.