ПОЧТИ като ПРИ ИВАН ВАЗОВ:
„— Мамо, мамо, я ги виж!
— Що е? — Идат, погледни ги…
Със цистерни самолети… — Що стоиш?
Скоро, чедо, поздрави ги!
Тях ги бог прати насам,
да помагат, чедо, нам. —
И детето дава крушки
на солдатите без страх
и крещи на тях:
Здравствуйте, братушки!….“
А янките отговорили: Хелоу, еничари!
