Читателите на skandalno.net винаги са се отличавали със силно развитата си чувствителност към недъзите на обществото ни в съвременна България. Поредния пример за това е писмото на нашия читател и сътрудник от Пловдив Павел Ангелов – Пулиев! Ето неговата статия на тема готови ли сме ние, българите, за приобщаване към ценностите и начина на голямото западноевропейско семейство. Ето неговата разработка на тази тема:

Преди да започнем разискванията по поставения проблем трябва да уточня какво разбирам под “европеизъм”. Най-общо казано разбирам средното ниво на отношение на гражданите на развитите европейски страни към законите и наредбите, към общественото имущество, към отношенията помежду си, към природата и животните, към отритнатите от света и т.н. и т.н. Някои ще го нарекат накратко “култура”, но това понятие има много широк спектър и не искам да навлизам толкова надълбоко. Ограничавам се само в ежедневни и очебийни факти, съпътствуващи нашето балканско битие и предизвикващи у добрия гражданин основателно възмущение. Разбира се, “добрият гражданин” е този, който се старае да бъде възпитан европеец! Разбира се, има и европейци- и то не малко- които се държат като “балканци”, но не за тях ще бъде разговорът.

Да започнем с най-простия детайл- отстраняването на отпадъците. Най-лесният начин е да изсипеш сметта върху терена. Така правят всички в пловдивската ромска махала Столипиново, въпреки че навсякъде са разположени съдове за смет. Но кой ще ти носи кофата по стълбищата през няколко етажа!? Отваряш прозореца и- хоп!-летят мазни хартии, парцали, обелки и гнили плодове. Да му мисли общината, нали затова плащаме данъци…Но не са само те-шофьори-хитреци на самосвали, превозващи строителни отпадъци, намират потайно място сред зелените поляни, озъртат се подозрително наоколо и …вдигат коша, който се изпразва за секунди. Чиста работа, няма да бие път до сметището. И да го види някой, си мълчи, защото може да отнесе неочаквано кроше или спомен за майка му. А колцина от разхождащите се по булевардите или градската градина използват специалните кошчета, вместо да очертаят траекторията си с найлонови пликчета, цигарени кутии, фасове и кучешки извержения? За разделното събиране на отпадъците няма смисъл да говорим-може би ще успеем да го осъществим през 22-ри век.

А сега нещо по-сериозно- стръвта да спечелиш без много труд лесно някоя и друга стотинка. Тъкмо стотинка, не повече! Макар и с вреди за стотици и хиляди лева! Изоставените сгради, държавни, общински и частни са мечтана плячка на специалните отряди. Първо изчезват инсталациите – електрически, водопроводни и пр. Следват ги дограмата, керемидите, дървените греди на таваните, желязото от бетона (ако има такъв) и накрая тухлите. Тук загубите са прежалени, собственикът отдавна ги е отписал. Но специалните отряди- най-често квалифицирани мургави юнаци- не се спират до тук. Те и не помислят за огромните вреди, които нанасят на стопанството, на обществото, на всички нас, обикновените граждани! Изчезват по никое време чугунените капаци на канализационните шахти, металните парапети, пътните знаци,

медните проводници по далекопроводите ( дори когато са под напрежение!), ел. кабели, които светкавично се откопават, дори подземни тръбопроводи! Болнични, родилни и операционни зали мигновено се оказват без енергия, настава смут и олелия. Смъртта на пострадалите виси на косъм! Крадат се дори ж.п. релси и цели метални мостове в по-закътаните краища…Но тук вече опираме до престъпна дейност, прекрачваща границата на възпитанието. За да се стигне дотам, обаче, престъпникът преди това е бил обикновен дребен хулиган. Чупел е стъклата на омнимусните спирки, задигал е мраморните гробищни плочи, шарел е стените със спрейове, чупел е каквото му попадне без да избира, защото само това е видял през живота си. Липсва му елементарно уважение към труда и неговите плодове, собственост на отделния човек, на общината и държавата, защото обикновено и той самият не притежава такава! Границата между хулиганство и престъпност е тънка и с нея се занимава Наказателния кодекс, аз не ще отивам толкова надълбоко.

“От държавата и баща си можеш да крадеш”- чул съм такава поговорка. Типична българска, предполагам, безкрайно порочна и осъдителна. Ето как се създават потенциални мошенници и крадци чрез антиобществено “възпитание”, което именно обсждаме в момента. Плодове на ниска култура, липса на възпитание и просвета виждаме постоянно около нас. Напоследък обект на пълна безотговорност станаха дори и национални светини и символи. Средношколци от Добрич обругаха образа на Левски, национален рап-певец се подигра с българския трикольор! Примерите са безброй и всеки гражданин се сблъсква с тях ежедневно. Само изброяването им буди погнуса и отчаяние.

Как се бори властта и обществото с тази национална напаст, с това отричане и подигравка на духовни ценности, съставляващи основа на признаване на нацията за европейска и културна? Бори се по два начина: с поучения и наказания, други начини засега не са измислени. Така е и по целия свят. Но докато Европа изживяваше този неизбежен етап от своето развитие- от средновековие към възраждане и демокрация- България или бе под турска робство, или съсипана от военни загуби, а накрая и от комунистически анти-морал. Някой ден, това е абсолютно сигурно, и ние ще се озовем в една търпима морална обстановка, в каквато се намират европейските държави. С високо гражданско съзнание и пазена обществена собственост, ограничени хулигански прояви, ниска и нетърпима обща и битова престъпност. За съжаление, срокът за постигане това състояние никой не може да предрече. Засега можем само да отбележим пропуските по този път и подскажем най-близките мерки.

Съдебната власт носи огромна отговорност за по-бързо достигане на тази цел. Мисля, че в този момент тази власт има правото да решава едвали не почти всички въпроси по цялостното управление на държавата. Освен основната си задача да се бори с престъпноста, тази власт решава: кой има право да представлява обществените организации, кой ще управлява предприятията, кой ще основе и каква фирма, партия или сдружение, кой какво ще говори или пише и т.н. и т.н. Така е според Конституцията. Следователно съдебната власт трябва да разполага с най-добрите специалисти от всички отрасли на стопанството, с безспорни учени и авторитети и абсолютно честни граждани, а така ли е в същност? Едва ли… Мисля, че съдебната власт скоро ще предизвика да послушаме д-р Бодуров от Бургас, който по радио “Нощен Хоризонт” вече от години призовава да излезем на улицата и да пометем всички управляващи! (И най-вече съдебните състави).

Някои от тези състави правят удивителни неща: едни осъждат обвинените престъпници на доживотен затвор, следващата инстанция ги признава за невинни! Следователно някои от двата състава е или некомпетентен или подкупен!? Така бе с делото по убийството на А.Луканов, така бе и с присъдите на Вальо (Топлото) и присъдите на бившия м-р на отбраната, както и други висши кадри. Заключението си направете сами.

Да продължим със съдебната власт, Наказателния кодекс, прокуратурата и следствието. Не съм нито специалист-юрист, нито имам с тези институции някакви отношения. Просто разсъждавам като обикновен гражданин, (потърпевш между другото, макар и леко), който има мнение по тези животрептущи въпроси. Известно е, че понастоящем на територията на републиката шетат стотици осъдени престъпници, все още не влязли в затвора по различни хитро измислени поводи – хора с няколко присъди и то тежки. Известно е и, че мнозина престъпници получават нищожни присъди, повечето условни, скандализиращи обществото и отчайващи пострадалите. Обяснението е, че такива са наредбите и НК! По този начин стигаме до основния въпрос на настоящата статия: по какъв път да се движими, за да постигнем желания резултат? Съответните наредби и НК са съставени по препоръките и съответствуват на принципите на Европейския съюз, което предполага, че са модерни и високо-хуманни. Такива са точките за арест до 24 и 72 часа, за адвокатска защита, за абсолютна забрана на насилие, за споразумение със съда и т.н. Това са ЕВРОПЕЙСКИ НАРЕДБИ! Но ние все още не сме европейци, нали? Ще станем, но не сме. Сега сме на нивото на сто години назад от Европа, тогава, когато изпрати Драйфус в каторга на Дяволския остров.

Искам да припомня един случай от началото на 90-те години, когато новородената българска демокрация се появи на политическия небосклон. В Пловдив проф. Джеров изнесе доклад пред гражданите, след който имах възможноста да го запитам не следва ли да направим по-строги закони срещу престъпноста, която избуяваше опасно. Проф. Джеров иронично ми отговори с две думи: “Хайде сега – ще правим като комунистите…!” Признавам, че останах като гръмнат- идеологията срещу явните интереси на обществото и личноста, несъобразяваща се с конкретните факти и изскваща съответни мерки! Редът и дисциплината са комунизъм?! Бих желал сега г-н Джеров да бъде на мястото на следователя, комуто е поставена задача да накара Жоро Милионера (който обра кола с 1.5 милиона инкасо, предаде се и призна всичко, само не посочи къде са парите!) да проговори. Дали ще го остави като полицейски хрантутник години да се подиграва с цялата държава?

В този ред на мисли стигаме и до смъртното наказание. Отменено в Европа, но не и навсякъде в света. Като само прочетеш във вестниците страхотните жестокости, проявени от изверги към невинни люде, жени и особено деца- иде ти сам да вземеш ножа и прободеш убиеца в сърцето. А милостивата Европа го настанява в обзаведена стая със всички удобства, защото… и той е човек. В същност, обаче, такъв едвали може да се счита човек.(Брайвиг?).

И така стигаме до дилемата: да продължим ли да се придържаме във отношенията си към хулиганството, извращенията и изобщо цялостната престъпност към “европейските” хуманизирани норми или да вземем под внимание нашия, балкански, изостанал, понякога леко осъдителен манталитет, който чрез силата на наказанието да може да стряска евентуалните закононарушители. Напоследък все по-често се предлагат изменения на законите и наредбите в този смисъл и това е правилно. В допълнение на казаното, мисля, че е основателно въвеждането отново на смъртното наказание (виждам възмутените лица на хуманистите!), но това е само едно мнение! С други думи, да пожелаем ли “твърда ръка” на власт или всеопрощаваща усмивка?

Другият път е да дочакаме търпеливо облагородяването на нравите на цялото общество, което значи съответно възпитание и култивиране на отделната личност, включително изглеждащите неподаващи се на това в скоро време слоеве на населението. Дано този процес не продължи столетие!

Ноември 2012 Павел Ангелов-Пулиев